Уикипедия

Орляне: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Bot: Migrating 3 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q1086749 (translate me)
Редакция без резюме
Ред 18:
 
==География==
Село Орлене е разположено в предбалкана на Средна Стара планина.Намира се на 19км19 км. западно от гр.град Ловеч и на 12км12 км. североизточно от гр.град Угърчин. В административно отношение спада към Угърчинската община на, Ловешка област. Землището му граничи със селата Каленик, Радювене, Микре, Соколово и с гр.град Угърчин.
Територията на с.село Орлене е прошарена от малки и по-големи блокове обработваема земя, естествени ливади и гори. Релефът е хълмист. Землището на селото е от алувиални и сиви горски почви, на отделни места могат да се открият пясъчно-глинести.
 
Село Орлене попада в умерено-континенталната климатична област. Обилни дъждове валят през месеците май-юни и октомври-ноември. Районът е беден на водни ресурси. Основни водоизточници тук са изворите от хълма Кюнка„Кюнка“ и местността Исака„Исака“, местните чешми,кладенци и герани.
През землището на село Орлене протича река Елешница. Преди корекцията( от 1975 г.) реката е била изключително пълноводна,което обяснява и наличието на останки от воденици по старото ѝ и сегашното течение.
Горската растителност тук е представена главно от дъб, ясен, цер и габър.
 
== История ==
 
Името на селото орленчаниместните хора свързват с местността Каракая„Каракая“ (Черната скала), някога обитавана от много орли.
Оскъдни са сведенията за миналото на землището на с.Орлене. Но някои останки-могили,градежи и други от тези времена около селото,както и известни аналогии на открития в съседни и близки селища подсказват за живот още през древността.Повечето от направените изводи се налагат въз основа на иманярски набези,извършени в землището на селото.▼
Веществени доказателства за своето пребиваване в този край са оставили траките-в местността Дервен дял:керамика,бронзови апликации,бронзови монети.
На много места из района на Орлене има следи от римското владичество-Могилата,Юрта и др.Намерени са значително количество сребърни монети,фибули,фолиси,керамика.
От периода на Средновековието има малко сведения.От тогава датира изграждането на селище-крепост на хълма Калето.Открити са множество медни монети(коруби),желязна пика за бой,върхове,стрели,има и останки от градеж.▼
По време на турското владичество землищата на днешното село Каленик и на с.Орлене са били включени в състава на турското село Каленик*(поради съвпадение на имената-Каленик*).▼
За първи път името Каленик* се споменава в регистър на Никополския санджак от 1479 г.като част от зиамет със 168 християнски домакинства,2 вдовици,с общ приход 12,437 акчета-владение на Марко Мустафа бей.В състава на Каленик влизали 7 махали,отдалечени една от друга,поради особеностите на релефа:Курмазли,Аланлията,Угърчинската,Джам,Дикисан,Дурукли и Сунгурли.Център на Каленик* била Джам махала-най-голямата по площ,имало и джамия. През вековете на турското владичество християнското население от махалите постепенно е ислямизирано.Според турски документ от 60-те години на 19век махалите са изцяло мюсюлмански.Изключение прави Угърчинската махала.▼
Турското присъствие в землището на Орлене е оставило трайни следи в имената на географските обекти,имена,които се употребяват и сега:Ибишовото,Аланлията,Исака,Гюлата,Османовото и др.
По време на Руско-Турската освободителна война(1877-1878 г.) мюсюлманите напускат Каленик* заедно с отстъпващите турски войски.Техните местоживелища били подложени на разграбване и опожаряване.▼
В опустялото село Каленик* през 1878 г. се заселват преселници от габровските и ловешките села,от Македония.След тях по-късно идват и заселници от Троянско.Заселени били Дикисан(днешното Орлене) и Курмазли(днешния Каленик). ▼
В периода 1879-1886 г. мюсюлманите се завръщат в Каленик* и разпродават имотите си на заселниците(според продавателните записи от този период).
През периода 1878-1883 г.с.Каленик* e самостоятелна селска община в Дерманска околия,включваща заселените махали Дикисан и Курмазли.
През периода 1883-1887 г.с.Каленик* е Каленишко общинско управление към Радювенска община,Ловешко окръжие,включващо махалите Дикисан и Курмазли.
От 1887 до 1926 г. Каленик* е община в Ловчанска околия,Плевенски окръг,включващо махалите Дикисан и Курмазли.
От 1926 г.махалата Курмазли се среща под името Каленик,а Каленик и Дикисан се водят съставни села,образуващи една административна община в Ловешка околия,като център на общината е Каленик.Каленик* вече не съществува.
От тогава датират и популярните сред населението имена:Горен Каленик(Дикисан,Орлене) и Долен Каленик(Каленик) или просто Калениците.
С МЗ 2820/14.08.1934 г. Дикисан е преименувано на Орлене.
С указ 5/08.01.1963 г. Орлене е признато за отделно населено място и е извадено от състава на Каленик.
Днешното село Орлене включва три махали: Габровска,Македонска и Трън-махала.
Габровска махала е заселена на мястото на обезлюдената турска махала Дикисан.Първи се заселват преселници от Габровско,по-късно идват и такива от троянските села.Родове от Габровска махала са:Бекярци,Генчовци,Копринци,Калейци,Недялковци,Калеви,Гроздани,Богданци,Милчовци,Иванчовци,Терзиите.▼
След габровци идват преселници от Македония.Те се заселват на мястото на обезлюдената турска махала Джам,откъдето-Македонска махала.Родове от тази махала са:Палашовци,Папровци,Гоцевци и Славевци.▼
Трън-махала(заради мястото,което било обрасло с тръни и глог) е заселено с преселници от Троянско.
Така трите махали постепенно формират едно ново село,заселено през периода 1878-1886 г.-село Орлене.
Преселилите се габровци,троянци и македонци са били будни българи.През 1890 г. те полагат началото на учебното дело в новозаселеното селище-откриват училище в малка къща,измазана с глина.За пръв учител бил назначен Кальо Хр.Боров от гр.Ловеч.Поради увеличаване броя на учениците през 1898 г. започва строеж на нова училищна сграда,която е завършена през 1902 г.През 1927 г. се взема решение за строеж на ново училище,което да отговаря на тогавашните педагогически изисквания.Строежът започва едва през 1930 г. и завършва 1933 г.Открито е началното училище"Васил Левски" със слети паралелки.Първите му учители са били Васил Д.Иванов и Иван П.Христов.▼
През 1926 г. в селото се учредява читалище"Изгрев".Основава се и читалищна библиотека с неголям брой книги. ▼
През 1948 г. населението на Орлене вероятно достига най-високата си точка-750 души.След това се наблюдава обратната тенденция.За периода 1965-1986 г. общо от селото са се изселили 348 души.▼
Заселилите се габровци,троянци и македонци се включват постепенно в обществения и политическия живот на страната.
През 1908 г. се образува група от привърженици на БЗНС,а през ноември 1931 г. -организация на РП.
Орленчани вземат участие и в трите последователни войни:Балканска,Междусъюзническа и Първа световна война.
На 08.09.1944 г. в селото е установена народно-демократичната власт.Сформиран е комитет на ОФ,който през следващите ▼
години започва да играе ръководна роля в селото.
Земеделието и животновъдството в селото били еднакво развити.Първостепенен фактор тук е ролята на р.Елешница и местата около нея.До 1940 г.обработката на земята е ставала с дървено рало или плуг.След това навлиза по-модерен стопански инвентар.▼
За препитание населението упражнявало и някои занаяти:дюлгерство,коларство,кацарство и др.
През август 1950 г.се поставя началото на ТКЗС в Орлене,което през 1958 г. се включва в ОТКЗС"23 септември" в Катунец.
Къщите в Орлене са на един или два етажа.Характерни са големите дворове,оградени с плет,а в по-ново време-и ▼
с дувари.
Духовната култура на орленчани се характеризира с голямо разнообразие на обичаите,обредите,вярванията,пожеланията и др.▼
След 1948 г. селото получава нов облик:асфалтиране на улиците,водоснабдяване,електрифициране.▼
Библиография:Петров,Н."Бележки за историята на с.Орлене,Ловешко"-местно изследване▼
▼
Михайлова-Георгиева,Силвия."Историко-етнографско и географско изследване на с.Орлене,обл.Ловешка"-местно изследване(септември 2003)▼
 
▲Оскъдни са сведенията за миналото на землището на с.село Орлене. Но някои останки-могили,градежи и други от тези времена около селото, както и известни аналогии на открития в съседни и близки селища подсказват за живот още през древността. Повечето от направените изводи се налагат въз основа на иманярски набези,извършени в землището на селото. Веществени доказателства за своето пребиваване в този край са оставили траките-в местността „Дервен дял“ : керамика, бронзови апликации и бронзови монети. На много места из района на село Орлене има следи от римското владичество-Могилата, Юрта и др. Намерени са значително количество сребърни монети, фибули, фолиси и керамика.
<!-- == Обществени институции == -->▼
 
▲ОтЗа периода на Средновековието има малко сведения. От тогава датира изграждането на селище-крепост на хълма Калето„Калето“. Открити са множество медни монети (коруби),желязна пика за бой, върхове, стрели,има и останки от градеж.
 
▲По време на турското владичество землищата на днешното село Каленик и на с.село Орлене са били включени в състава на турското село Каленик* (поради съвпадение на имената-Каленик*).
▲За първи път името Каленик* се споменава в регистър на Никополския санджак от 1479 г., като част от зиамет със 168 християнски домакинства, 2 вдовици, с общ приход 12,437 акчета-, владение на Марко Мустафа бей. В състава на Каленик влизали 7 махали, отдалечени една от друга, поради особеностите на релефа: Курмазли, Аланлията, Угърчинската, Джам, Дикисан, Дурукли и Сунгурли. Център на Каленик* билае Джам махала-, която е най-голямата по площ,имало ис джамия. През вековете на турското владичество християнското население от махалите постепенно е ислямизирано. Според турски документ от 60-те години на 19век19 век махалите са изцяло мюсюлмански. Изключение прави Угърчинската махала. Турското присъствие в землището на Орлене е оставило трайни следи в имената на географските обекти, имена, които се употребяват и сега: Ибишовото, Аланлията, Исака, Гюлата, Османовото и др.
 
▲По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война(1877-1878 г.)]] мюсюлманите напускат Каленик* заедно с отстъпващите турски войски. Техните местоживелища билиса подложени на разграбване и опожаряване.
 
▲В опустялото село Каленик* през 1878 г. се заселват преселници от габровските и ловешките села, както и от Македония. След тях по-късно идват и заселници от Троянско. Заселени билиса Дикисан (днешнотодн. Орлене) и Курмазли (днешниядн. Каленик). В периода 1879-1886 г. мюсюлманите се завръщат в Каленик* и разпродават имотите си на заселниците (според продавателните записи от този период).
 
През периода 1878-1883 г. село Каленик* e самостоятелна селска община в Дерманска околия, включваща заселените махали Дикисан и Курмазли. През периода 1883-1887 г. село Каленик* е Каленишко общинско управление към Радювенска община, Ловешко окръжие, включващо махалите Дикисан и Курмазли. От 1887 до 1926 г. Каленик* е община в Ловчанска околия, Плевенски окръг, включващо махалите Дикисан и Курмазли. От 1926 г. махалата Курмазли се среща под името Каленик, а Каленик и Дикисан се водят съставни села, образуващи една административна община в Ловешка околия, като център на общината е Каленик. Каленик* вече не съществува. От тогава датират и популярните сред населението имена: Горен Каленик (Дикисан,Орлене) и Долен Каленик (Каленик) или просто Калениците.
 
▲С МЗ 2820/14 август 1934 г. Дикисан е преименувано на село Орлене. С Указ 5/8 януари 1963 г. Орлене е признато за отделно населено място и е извадено от състава на Каленик. Днешното село Орлене включва три махали: Габровска, Македонска и Трън-махала. Габровска махала е заселена на мястото на обезлюдената турска махала Дикисан. Първи се заселват преселници от Габровско, а по-късно идват и такива от троянските села. Родове от Габровска махала са: Бекярци, Генчовци, Копринци, Калейци, Недялковци, Калеви,Гроздани, Богданци, Милчовци, Иванчовци, Терзиите.
▲След габровци идват преселници от Македония. Те се заселват на мястото на обезлюдената турска махала Джам,откъдето- и я наименуват Македонска махала. Родове от тази махала са: Палашовци, Папровци, Гоцевци и Славевци. Трън-махала (заради мястото,което било обрасло с тръни и глог) е заселено с преселници от Троянско. Така трите махали постепенно формират едно ново село, заселено през периода 1878-1886 г. село Орлене.
 
▲Преселилите се габровци, троянци и македонци са били будни българи. През 1890 г. те полагат началото на учебното дело в новозаселенотои селище-откриват училище в малка къща,измазана с глина. За пръв учител бил назначен Кальо Хр. Боров от гр.град Ловеч. Поради увеличаване броя на учениците през 1898 г. започва строеж на нова училищна сграда, която е завършена през 1902 г. През 1927 г. се взема решение за строеж на ново училище, което да отговаря на тогавашните педагогически изисквания. Строежът започва едва през 1930 г. и завършва 1933 г. Открито е началното училище"Васил Левски"„Васил Левски“ със слети паралелки. Първите му учители са били Васил Д.Иванов и Иван П.Христов.
 
▲През 1926 г. в селото се учредява читалище"Изгрев" „Изгрев“. Основава се и читалищна библиотека с неголям брой книги.
 
▲През 1948 г. населението на село Орлене вероятно достига най-високата си точка- от 750 души. След това се наблюдава обратната тенденция. За периода 1965-1986 г. общо от селото са се изселили 348 души.
 
Заселилите се габровци, троянци и македонци се включват постепенно в обществения и политическия живот на страната. През 1908 г. се образува група от привърженици на [[БЗНС]], а през ноември 1931 г. организация на [[БРП]]. Орленчани вземат участие и в трите последователни войни: Балканска,Междусъюзническа и Първа световна война.
 
▲На 08.09. септември 1944 г. в селото е установена народно-демократичната власт. Сформиран е комитет на [[ОФ]],който през следващите години започва да играе ръководна роля в селото.
 
▲Земеделието и животновъдството в селото билиса еднакво развити. Първостепенен фактор тук е ролята на р.река Елешница и местата около нея. До 1940 г. обработката на земята е ставала с дървено рало или плуг. След това навлиза по-модерен стопански инвентар. За препитание населението упражнявало и някои занаяти: дюлгерство, коларство, кацарство и др. През август 1950 г. се поставя началото на [[ТКЗС]], което през 1958 г. се включва в ОТКЗС „23 септември“ (Катунец).
 
▲Къщите в село Орлене са на един или два етажа. Характерни са големите дворове, оградени с плет, а в по-ново време- и с дувари.
 
▲Духовната култура на орленчани се характеризира с голямо разнообразие на обичаите, обредите, вярванията,пожеланията ип др.
ожеланията и др.
 
▲След 1948 г. селото получава нов облик: асфалтиране на улиците, водоснабдяване, електрифициране.
▲ <!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
Line 80 ⟶ 72:
 
== Личности ==
* [[Дочо Пенков|Дочо Пенков Маринов]] (Гроздан)]] - партизанин от [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]]
<!-- === Кухня === -->
 
== Източници ==
<references />
▲Библиография:* Петров, Н.", Бележки за историята на с.село Орлене, Ловешко"-, местно изследване
▲
▲* Михайлова-Георгиева,Силвия С.", Историко-етнографско и географско изследване на с.село Орлене,обл.Ловешка"-местно изследване(септемвриобласт Ловеч, 2003), местно изследване
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Орляне“.