[[Image:Sorben.jpeg|250px|thumb|right|Райони традиционно населени с лужишки сърби]]
'''Лужишките сърби''' или '''Лужичаните''' (на [[горнолужишки език|горнолужишки]]: ''Serbja'' ; на [[долнолужишки език|долнолужишки]]: ''Serby'' ; [[немски]] : ''{{lang-de|Sorben'' }}; [[чешки]] : ''{{lang-cz|Lužičtí Srbové''}}) са [[славяни|славянски]] народ,<ref name="serby">Колектив, История на славянските езици, Том I, Западни славяни - ''Ришард Михалик - — Лужишки езици'', У. И. „Св. Климент Охридски, С., 2000, стр. 230</ref>, наброяващ около 60 000 души.<ref name=" serby" />. Живеят в югоизточните части на източна [[Германия]], в областта [[Лужица]]. Те са наследници на доста по-многобройните в миналото славяни, населявали районите на [[Дрезден]], [[Лайпциг]] и [[Берлин]] през раннотоРанното [[средновековие]]. Лужичаните се делят на горнолужичани и долнолужичани, със съответни два отделни езика - [[горнолужишки език|горнолужишки]] и [[долнолужишки език|долнолужишки]]. Преобладаващо горнолужичаните са [[протестантство|протестанти]], докато долнолужичаните са [[католицизъм|католици]].
За разлика от [[ободрити]]те, част от полабските сърби успяла да се съхрани езика и самосъзнанието си до наши дни. През [[1945]] година броят им е около 500 000.
