Хиляда и една нощ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Ali-Baba.jpg|thumb|260px|Илюстрация на Али Баба - [[Максфийлд Периш]] (1909).]]
'''„Приказки от хиляда и една нощ“''' ({{lang-ar|كتاب ألف ليلة وليلة}}; {{lang-fa|هزار و یک شب}}), известни също като '''„Приказки на Шехерезада“''', е сборник от народни [[Приказка|приказки]] от [[Близък Изток|Близкия Изток]] и [[Южна Азия]], съставен на арабски език през [[Златен век на исляма|Златния век на исляма]].
 
В съвременния си вид сборникът се формира в продължение на столетия с приноса на множество автори, преводачи и учени от Близкия Изток и [[Северна Африка]], а корените на самите приказки могат да бъдат проследени до древната и средновековна [[Арабска литература|арабска]], [[Персийска литература|персийска]], [[Индийска литература|индийска]], [[египет]]ска и [[Месопотамия|месопотамска]] литература и фолклор. Много от тях се появяват като народни приказки по времето на [[Арабски халифат|Халифата]], докато други, най-вече [[рамков разказ|рамковият разказ]], вероятно са заимствани от персийския сборник „Хиляда приказки“ (هزار افسان), който от своя страна включва индийски елементи.<ref>{{cite book | last = Marzolph | title = Encyclopaedia of Islam | title = Arabian Nights | year = 2007 | publisher = Brill | volume = I | location = Leiden}}</ref> Въпреки че най-старият запазен арабски ръкопис на „Хиляда и една нощ“ е от 14 век, учените обикновено отнасят появата на сборника към 9 век.
 
Общото за всички варианти и издания на „Хиляда и една нощ“ е първоначалният рамков разказ за владетеля [[Шахриар]] и неговата съпруга [[Шехерезада]], принудена да разказва всяка нощ нови и нови приказки. Общият брой на нощите и приказките в различните варианти на сборника е от няколкостотин до повече от хиляда. Някои от най-известните приказки от „Хиляда и една нощ“, като „[[Аладин и вълшебната лампа]]“, „[[Али Баба и четиридесетте разбойника]]“ и „[[Пътешествията на Синдбад Мореплавателя]]“, въпреки че вероятно са автентични близкоизточни народни приказки, не са част от арабските версии на сборника, а са добавени по-късно в него от европейски преводачи и компилатори.
 
Някои от най-известните приказки от „Хиляда и една нощ“, като „[[Аладин и вълшебната лампа]]“, „[[Али Баба и четиридесетте разбойника]]“ и „[[Пътешествията на Синдбад Мореплавателя]]“, въпреки че вероятно са автентични близкоизточни народни приказки, не са част от арабските версии на сборника, а са добавени по-късно в него от европейски преводачи и компилатори.
 
== Съдържание ==
[[Файл:Sultan Pardons Scheherazade.jpg|мини|„Султанът прощава на Шехерезада“, илюстрация към европейско издание на „Хиляда и една нощ“ от 19 век]]
 
„Хиляда и една нощ“ започва с разказа за цар Шахриар, който, огорчен от изневярата на любимата си жена, решава, че всички жени са лукави и измамни. За да се предпази от нов позор, той се жени всяка вечер за нова девица, а на следващата сутрин я убива. Шехеразада, дъщерята на неговия мъдър везир, решава да се ожени за него, за да спре кървавата традиция. Всяка нощ тя разказва по една приказка на царя и я оставя недовършена, за да може Шахриар, любопитен да чуе историята до края, да остави жива младата си жена. Историите започват от тази приказка. Някои приказки съдържат вплетени в себе си нови приказки, а други започват и завършват нормално. Някои издания съдържат само няколкостотин приказки, докато други включват 1001 или повече приказки и „нощи“.
 
Шехеразада, дъщерята на неговия мъдър везир, решава да се ожени за него, за да спре кървавата традиция. Всяка нощ тя разказва по една приказка на царя и я оставя недовършена, за да може Шахриар, любопитен да чуе историята до края, да остави жива младата си жена.
 
Историите започват от тази приказка. Някои приказки съдържат вплетени в себе си нови приказки, а други започват и завършват нормално. Някои издания съдържат само няколкостотин приказки, докато други включват 1001 или повече приказки и "нощи".
 
Приказките на Шехерезада могат да бъдат включени в 3 основни групи, които условно можем да наречен героични, приключенски и мошенически истории.
Line 22 ⟶ 17:
 
=== Приключенски приказки ===
Други настроения откриваме в „приключенските“ романи, възникнали вероятно в средите на търговците и мореплавателите. Царете и султаните участват в този вид приказки като най-обикновени хора, любим владетел се явява [[Харун ал Рашид]], който управлява през 786-809 г., което е значително по-рано, отколкото са приеми своята окончателна форма приказките на Шехерезада. Поради това споменаването на халифа и неговата столица Багдад не могат да служат за основа при датирането на „Нощите“. Оригинален Харун ал Рашид е приличал много малко на доброжелателния монарх от „1001 нощи“, а приказките, в които той участва, съдейки по техния език, стил, и битови подробности, могат да възникнат само в Египет. По съдържанието си, повечето от „приключенските“ приказки имат типична градска фабула. Това са най-често любовни истории, герои на които са богати търговци, почти винаги обречени да бъдат пасивни изпълнители на хитрите планове на техните любовници. На „последния“ в приказките от този тип, обикновено принадлежи господстващата роля&nbsp;— черта, която рязко разграничава „приключенските“ приказки от „героичните“.
 
Типични за тази група приказки са: „Повест за Абу ал Хасан от Оман“, „Абу ал Хасан Хорасанец“, „Нима и Нуби“, „Аладин и вълшебната лампа“.
Line 29 ⟶ 24:
"Мошеническите" истории натуралистически рисуват живота на градските бедняци. Героите са им обикновено ловки мошеници&nbsp;— както мъже, така и жени&nbsp;— пр. безсмъртните в арабската приказна литература Али Зейбак и Далила Хитруша. В тези приказки няма и следва от уважение към висшето съсловие; обратното- тези приказки се отнасят с насмешка към представителите на властта и духовните лица. Езикът им е близък до разговорния. Части от стихотворения, непонятни за неизкушените от литературата читател, почти няма. Героите се отличават в мъжество и предприемчивост и имат поразителен контраст в изнежените от живот в харемите и безделието герои от "приключенските" приказки.
 
Приблизително до 18-ти век, приказките на Халима (заедно с еротичните книги) са считани от [[християнство|църквата]] за вредни за добрите нрави и вярата.
 
В [[Европа]] за първи път цикъла получава известност благодарение на непълния превод на французина [[Антоан Галан]] (издаден през [[1704]]—[[1717]] г.).
 
== История ==
Line 40 ⟶ 35:
# Персийски приказки, повлияни от индийския фолклор и адаптирани на арабски през 10 век
# Разкази, записани в [[Багдад]] през 10 век
# СредновековеСредновековен египетски фолклор
 
Индийските елементи включват няколко разказа за животни, в които личи влиянието на древните [[Санскритска литература|санскритски басни]] и най-вече на „[[Панчатантра]]“ и „[[Ветала Панчавимсати]]“.<ref>{{cite book | last = Burton | first = Richard F | year = 2002 | title = Vikram and the Vampire Or Tales of Hindu Devilry | publisher = Adamant Media Corporation | location = | pages = xi | isbn = | ref = harv}}</ref> „Приказка за бика и магарето“ и „Приказка за търговеца и неговата жена“ са част от рамковия разказ, както на „Хиляда и една нощ“, така и на „[[Джатаки]]“, сборник от 547 будистки нравоучителни истории.<ref>{{cite book | title = The Arabian Nights: A Companion | first = Robert | last = Irwin | publisher = Tauris Parke Paperbacks | year = 2003 | isbn = 1860649831 | page = 65}}</ref>