Икосаедър: Разлика между версии

 

като φ означава стойността на [[златно сечение|златното сечение]], т.е. (1+√5)/2 ,а дължината на ръбовете е приета за 2.

 

Традиционно откритието или изобретяването на икосаедъра се приписва на древногръцкия математик Теетет. Основание за това дава първото пояснение (схолия) към кн. 13 на 'Елементи'. Автентичността на текста в това място обаче подлежи на съмнение<ref>Евклид, ''Елементи'', София: Наука и Изкуство, 1972</ref>. Спекулира се дали по-рано икосаедърът не е бил известен в древен Египет. За разлика от додекаедъра, който се разпознава в минерални образувания, икосаедърът не е имал естествен първообраз. Вируси и микроорганизми имат икосаедрична (или [[псевдоикосаедър|псевдоикосаедрична]]) форма, също както атомни клъстери на елемента бор, но те са ненаблюдаеми с невъоръжено око.

 

<references/>

{{правилни триъгълни многостени}}