Ксенофобия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Ксенофобия''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ξένος – 'непознат, чужденец' и φόβος – 'боязън, страх') означава постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обичайно хора, но също така и приемани за чужди културни единици — артефакти, идеи и др.
Макар понятието да е широко застъпено в политическата и медийна реторика, както и в науката, концептуално то няма добре устроена теоретична база.<ref name="Wicker16649">[[#Wicker-2001|Wicker (2001)]], стр. 16649.</ref>
== История ==
Концепцията за „чуждия“, „непознатия“, и основаната на нея ксенофобия съществуват практически в почти всяка култура в света.<ref>[[#Motyl-2001|Motyl (2001)]], стр. 593; [[#Wicker-2001|Wicker (2001)]], стр. 16649.</ref> При все това като понятие ксенофобията за пръв път се появява едва през 1901 г. в непревеждания на български роман на [[Анатол Франс]] „Мосю Бержере в Париж“, разказващ за [[делото Драйфус]]. Това дело става повод за надигането на забележителни [[антисемитски]] настроения във Франция и заедно с яростните форми на [[национализъм]] по това време обезпечава със социален и политически гръб за широко разпространена ксенофобия. През 1906 г., когато Върховният касационен съд на Франция окончателно реабилитира Драйфус, думата ксенофобия за първи път е вписана във френски речник — ''Nouveau Larousse illustré''. В английски речници думата е включена години по-късно. Фразата „ксенофобски изблик“ пък се ползва, за да означи надигащия се антисемитизъм в [[Нацистка Германия]].<ref name="Wicker16649" />
<!-- В научната фантастика например се има предвид страхът от извънземните неща.
При ксенофобията има два основни обекта на фобия. Първият е група от населението, съществуваща в едно общество, която не се смята за част от това общество. Често това са настоящи имигранти, но ксенофобията може да бъде насочена също срещу група, която е съществувала от векове. Тази форма на ксенофобия може да предизвика или да благоприятства за враждебни и агресивни реакции като масово пропъждане на имигранти или в най-лошия случай – [[геноцид]].
Втората форма на ксенофобия е предимно културна, когато обект на фобията са културни елементи, които се смятат за чужди. Всички култури са предмет на външни влияния, но културната ксенофобия често е точно насочена, напр. чуждиците в матерния език. Тя рядко води до агресия срещу лица, но може да завърши с политически кампании за културно или езиково пречистване. Изолационизмът, основна ненавист към външните работи, не е точно описан като ксенофобия. -->
== Бележки ==
{{Reflist}}
== Източници ==
{{Refbegin}}
* {{anchor|Motyl-2001}} Motyl, A. (2001). ''Encyclopedia of nationalism'' (Vol. 2). San Diego, Calif. London: Academic Press. ISBN 0122272323
* {{anchor|Wicker-2001}} Wicker, H.R. (2001). Xenophobia. In N. Smelser & P. Baltes (Eds.), ''International encyclopedia of the social & behavioral sciences''. Amsterdam New York: Elsevier. ISBN 0080430767
{{Refend}}
{{Дискриминация}}
[[Категория:Ксенофобия| ]]
| |||