Уикипедия

Потребител:Galia ^/пясъчник: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Премахване на цялото съдържание на страницата
Ред 1:
{{сливане|Успение Богородично (Узунджово)}}
{{друго значение|църквата в Узунджово|други значения|Успение Богородично (пояснение)}}
{{Храм инфо
| име = Църква "Успение Богородично" - с.Узунджово
| картинка = Church of the Assumption (Uzundzhovo)12.jpg
| картинка-описание =
| вид на храма = православна църква
| страна = [[България]]
| населено място = [[Узунджово]]
| вероизповедание = [[Православие]] - [[БПЦ]]
| епархия = [[Пловдивска епархия]]
| архиерейско наместничество = [[Хасково]]
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане =
| реликви =
| съвременен статут = действащ храм
| съвременно състояние =
| сайт =
}}
 
'''Църквата "Успение Богородично"''' е [[Православие|православен]] [[църква (сграда)|храм]] в село [[Узунджово]], [[Община Хасково]]. Тя е най-голямата селска църква в България. Първоначално сградата е построена като християнски храм, унищожен през [[1593]] година от турските нашественици.<ref name=A>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.haskovo.com/bg/page_29_24.html | заглавие = Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в с. Узунджово, община Хасково | достъп_дата = 09/08/2011 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2010 | труд = Забележителности | издател = Туристически информационен център | език = | цитат = }}</ref> В последствие на същото място е издигната джамия, преустроена в църква през [[1906]] година, след като [[Турция]] преотстъпва сградата на [[България]]. [[Олтар]]ът и част от орнаментите, характерни за [[Православие|православието]], са изградени през същата година.<ref name=C>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=177758 | заглавие = Пловдивският Митрополит Николай освети "Успение Богородично" в с.Узунджово | достъп_дата = 10/08/2011 | фамилно_име = Александрова | първо_име = Росица | дата = 09/09/2007 | труд = Новини от Хасково | издател = DarikNews.bg | език = | цитат = }}</ref> През [[2007]] година храмът е реконструиран и възстановен основно с помощта на община Хасково.
 
== История ==
През [[1500]] година на мястото на днешния храм е била изградена българската [[църква (сграда)|църква]] „Св. Богородица”. Тя била третата от този род сгради строени по българските земи.<ref name=C/> След падането на [[България]] под [[Османско робство]] църквата и тогавашното село били разрушени. Строежът на [[джамия]]та наречена „Гяурджамиси“ започва още същата година — [[1593]]. Финансирането на строежа се поема от [[Синан паша]], който дарява 30 000 [[грош]]а за построяване на комплекс от религиозен храм, [[кервансарай]], [[имарет]] и [[хамам]]. За това събитие разбираме от [[Арменци|арменските]] историографи Хугс Инджежиян и Степанос Агони, които в края на XVII век в своя пътепис „География за четирите страни на света” описват следното:
{{Quote|„В Узундже абад или Узунджа ова Синан паша през 1592 год., когато започнал война срещу маджарите (първата антитурска коалиция), по молба на жителите на това село построил два хана, две бани, павилиони, джамия, имарет, за което похарчил от собствени средства 300 000 гроша. Всяка година на 2 септември става традиционен голям търговски панаир.“|Хугс Инджежиян и Степанос Агони |''География за четирите страни на света, XVII век.<ref name=B>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.haskovo.com/bg/page_172_2.html | заглавие = Неделни уроци по история: Мистичният храм в село Узунджово | достъп_дата = 09/08/2011 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2010 | труд = | издател = Туристически информационен център | език = | цитат = }}</ref>}}
 
След освобождението турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят и другите обществени сгради на прочутия [[Узунджовски панаир]] са разрушени като е запазена само джамията и един от входовете на големия кервансарай. Джамията е занемарена до момента докато не се срутва селската църква "Свети Йован Кръстител", строена през [[1857]] година. Тогава узунджовското църковно настоятелство взема решение да присбособи изоставената джамия в църква, тъй като нямат средства за нова църква. За целта сградата на джамията е дадена на селската община на редовно заседание на [[10 Обикновено народно събрание|Х-то Обикновено народно събрание]] за ползване като църковен имот. Узунджовци обаче трудно приемат идеята старата джамия да бъде превърната в църква и се взема ново решени тя да бъде разрушена и от строителния материал да бъде построена нова селска църква. След тригодишни спорове надделява идеята, че все пак джамията трябва да бъде запазена за поколенията и преустроена в църква. През 2007 година църкварта е ремонтирана основно и е преосветана от пловдивския митрополит [[Николай (митрополит)|Николай]] на [[9 септември]] [[2007]] година<ref>http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=177758</ref>.
 
== Архитект ==
Името на архитекта на джамията „Гяурджамиси“ не е достигнало до наши дни. Причината за неговата анонимност се корени в разпространено в миналото вярване, че изписвайки името под творбите си авторът ще се възгордее и ще прояви суета.
 
Според изследване на [[Ибрахим Татарлъ]] за османските култови сгради и надписи, джамията е дело на известния османски архитект [[Синан|Коджа Мимар Синан]]. За това свое предположение обаче Татарлъ не дава конкретен източник. Според съвременно приета датировка строителството на джамията се отнася приблизително към периода [[1593]] – [[1595]] година. Тъй като Синан е починал пет години по-рано — през [[1588]] година, той не би могъл да бъде нейния творец.
 
Други сведения сочат за строител на джамията българския майстор Лальо Кръстев. До този извод водят и откритите на различни места в храма изображения на [[цвете]]то [[лале]]. Доводът, че строителят е използвал лалето като своеобразнен подпис на своето авторство (Лальо - лале) има един съществен недостатък: в [[ислям]]ската култура лалето е символ на [[Аллах]], чрез него [[Художник|художниците]] изразяват обичта си към Всевишния. Лалето обичайно се изобразява като декоративен мотив в мюсюлманските храмове, сред които: [[Селим джамия]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=4aaa2813-c4a6-44f7-a881-5b9b1f49fead | заглавие = Цветята в турската култура.... | достъп_дата = 11/08/2011 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 02/02/2011 | труд = Магията на природата 5/11 | издател = Turkish Radio - Television Corporation Official Web Site | език = | цитат =Лалето е много широко използван мотив в джамията Селимийе }}</ref>, [[Куршумлу джамия]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://info.portal-silistra.net/index.php?view=mosque | заглавие = Куршумлу джамия | достъп_дата = 11/08/2011 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Портал-Силистра | език = | цитат = Темите избрани за украса на стените са цветя: рози, карамфили, лалета и др. }}</ref> и други. При все това, намерените изображения на [[кръст]] по самата фасада и по различни декоративни елементи в храма подсказват [[Християнство|християнския]] произход на твореца.<ref name=B/>
 
== Строителство и архитектура ==
[[Файл:Church of the Assumption (Uzundzhovo)10.jpg|мини|дясно|Главният вход към храма. Вижда се халката на източната укрепваща стена, централният вход, укрепващите колони и трите купола на покрива]]
[[Купол]]ът на храма е съграден от закрепени се върху квадратна основа тънки [[Тухла|тухли]] и има формата на полукълбо. Поддръжката на купола е осигурена от колони и пандативи /контрафорси/. Контрафорсите са 24, по 6 във всеки ъгъл. Те представляват наредени под формата на [[равнобедрен триъгълник]] [[камък|камъни]], поставени с върха надолу. Освен поддържаща функция контрафорсите имат и декоративна такава. Колоните са осем, скрити при градежа, по две до всеки вътрешен ъгъл.
 
Куполът се прихваща и укрепва от външна каменна [[Стена (архитектура)|стена]]. Самата стена има формата на правилен осмоъгълник. Над контрафорсите, върху всеки от четирите [[ъгъл]]а, строителят изгражда четири уравновесяващи кубета. Над тях, над четирите стени на осмоъгълника, има още четири укрепващи отвесни стени, който са във вид на [[Дъга (строителство)|полудъга]]. Така се образува [[тунел]] върху който крепи самия купол. Тунелът способства и за добрата [[акустика]] на [[пространство]]то.
 
Върху лицевата, външна страна на всяка от четирите укрепващи стени, има издялана интересна релефна украса — халка закрепена на трапецовидна основа, наподобяваща старовремска дръжка на [[порта]]. Халките символично отварят четирите [[Врата|врати]], изобразени върху четирите страни на храма, към четирите посоки на света. До наши дни са запазени само тези на [[изток|източната]] и [[запад|западната]] стена, докато другите две халки са почти напълно заличени, под влияние на природно-климатични условия.
 
Стените на храма са изградени от масивен [[Скала|камък]], като за по-голяма здравина отделните камъни са захванати един за друг чрез зъбци. Повторно те са закрепени по между си с метални скоби, споени с олово за камъка. Зидът е с дебелина приблизително 140 sm, достигайки до около 180 sm заедно с колоните. Устойчивият градеж се вижда в основата на минарето, разрушено през 1906 година. Шест са масивните колони, които подсилват зида от външния му край — по две с размер 150/140 sm от северната, източната и южната страна, и по една колона с размер 110/40 sm на северозападния и югозападния ъгъл.
 
От западната страна на сградата строителят е изградил централна колона с размери 310/26 sm, в която с изящен каменен фриз е оформен входа към храма. Колона е подсилена с четири допълнителни обли колони, захванати с дебели [[метал]]ни пръти към централната постройка. Издигнат е покрив с арки между колоните, върху който са построени три по-малки купола. По този начин се оформя покрита площадка пред входа на храма. Предполага се, че там в съответствие на обичая, богомолците мюсюлмани са оставяли своите обувки преди да влязат в джамията.
 
Друг любопитен момент е посоката на джамията. Тя е ориентирана почти напълно на югоизток-северозапад, а не както е прието в ислямската архитектура, по посока на свещения за [[мюсюлмани]]те град [[Мека]]. Това се вижда в основата на минарето /викалото/, от чийто камъни през 1906 год. се изгражда олтара.
 
== Елементи на декорацията ==
На куполът на джамията, освен полумесец и звезда, е имало и разцъфнало лале, тичинките на което се преплитали в кръстен знак. През 1906 год. когато джамията е превърната в църква, тази масивна конструкция от позлатена мед е свалена и в момента се намира в музея в град Хасково. При реставрацията между двата прозореца се забелязва изпъкналият релеф на две лалета, направени едно над друго. Върху мраморната рамка на сводестия прозорец вътре в самия храм има два стръка лалета, отново едно над друго. От двете страни на югозападната ниша е нарисувана една роза, а на северозападната има три цветя. В орнаментиката на едно от тях, след по-добро вглеждане се забелязва шестоъгълна звезда /символ на евреите/, чийто листенца са пронизани от шест лъча. По един иносказателен начин храмът съвместява в себе си символите на трите основни религии, за да ни припомня че вярата винаги е една, но се проявява чрез различни изразни средства.
 
Олтарите в църквите винаги са ориентирани на изток. Всички елементи описани дотук са декоративно оформени, с изключително изящество, което придава неповторим духовен заряд на пространството.
 
== Иконостас ==
[[Файл:Church of the Assumption (Uzundzhovo)3.jpg|мини|дясно|Иконостасът на църквата, един от най-големите в страната]]
[[Файл:Church of the Assumption (Uzundzhovo)4.jpg|мини|дясно|Глаголичната молитва, вплетена в иконостаса на храма]]
Иконостасът на църквата "Успение Богородично" е дело на [[Трявна|тревненският]] майстор дърворезбар [[Уста Дарин Божков]]. Неговите размери — височина 8,80 m и ширина 14 m го нареждат сред трите най-внушителни иконостаси в страната.<ref name=A/> В проектът по направата на иконостаса участва екип от 40 души - майстори, чираци и калфи.<ref name=D>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ka6tata.com/interior/izkustvo/article/652 | заглавие = Уста Дарин Божков | достъп_дата = 12/08/2011 | фамилно_име = Арнаудова | първо_име = Даниела | дата = 2010 | труд = Изкуство | издател = Къща | език = | цитат = }}</ref>. Цялата изработка отнема девет месеца.<ref name=E>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.btv.bg/news/bulgaria/obshtestvo/story/146318-Vpisaha_molitva_na_glagolitsa_v_ikonostas.html | заглавие = Вписаха молитва на глаголица в иконостас | достъп_дата = 12/08/2011 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2010 | труд = | издател = bТВ.bg| език = | цитат = }}</ref> Различните елементи на иконостаса са изработени от различни видове [[дърво]] като: [[липа]], [[бук]] и [[орех]]. Реставрирани са част от старите малки [[икона|икони]], царските двери и солея. Старият иконостас от 1906 година е запазен, покрит като културен пласт под новия.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgariainside.com/bg/articles/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%A3%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D1%81.-%D0%A3%D0%B7%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%BE/644/ | заглавие = Църква Успение Богородично в с. Узунджово | достъп_дата = 11/08/2011 | фамилно_име = ТИЦ Хасково | първо_име = | дата = 16/02/2011 | труд = | издател = BulgariaInside.com | език = | цитат = }}</ref>
 
Работата на майстора дърворезбар следва посланието на строителя на храма — за вратите към света. Идеята е умело вплетена в дърворезбата на иконостаса. Върху рамката на царската врата, там където е закрепено главното кандило, е резбован продълговат трапец. Трапецът е оформен по подобие на тези, издялани на четирите външни укрепващи стени. За разлика от тях обаче тук самата рамка на вратата символизира халка.<ref name=B/>
За работата си по иконостаса Уста Дарин споделя следното:
{{Quote|„Когато започнах да работя по първия си иконостас, предназначен за ортодоксален храм, пред мен стоеше въпросът: Как да проектирам иконостаса в синхрон с архитектурата? И нещо, което ми беше направило впечатление: Има ли връзка между архитектониката на фасадата на храма и архитектониката на иконостаса? Той също представлява фасада, разделяща Земния от Божествения свят. Съпоставих фасадите и на храмове от различни периоди от историята на изкуството. Навсякъде колоните стъпваха върху основи, чрез капителите си носеха архитравната греда, а тя, допълнена от фриз и корниз, сякаш за да стане по-ефирна, носеше фронтона.”|Уста Дарин Божков|Списание „Още за къщата“, бр. 12, 2010&nbsp;г.<ref name=D/>}}
 
Уникален елемент от иконостаса на храма е дърворезбованата молитва, изписана на глаголица. Всъщност "Успение Богородично" е единствената църква у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва. Според нейния автор, тя има знаков и символичен характер:
{{Quote|„Глаголицата освен перфектна графична и фонетична система, носи и знаков - символичен характер. Така например- „aз“ е символ на вярата, „буки“- на Бог. Но „аз“ е и символ - един от символите на българското, така че, привнасяйки тези елементи в иконостаса, ние го правим не само или просто ортодоксален, но и много български“.|Уста Дарин Божков|bTV новините, 26 ноември 2009&nbsp;г.<ref name=E/>}}
 
== Владишки трон ==
Оригиналният владишки трон на църквата "Успение Богородично" е висок 4,5 m., изработен е от дърво и датира от 1906 година. След извършената цялостна реставрация на обекта през 2007 година, той е преместен в [[Регионален исторически музей, Хасково|Регионалния исторически музей]] на град [[Хасково]]. С реставрацията и консервацията му се заема майсторът – реставратор Георги Дженев. Работата по възстановяване оригиналния вид на стария владишки трон, подмяната на изгнилата му корпусна основа, възстановяването на липсващите дърворезбени елементи, възвръщането на оригиналните цветове на боите и цялостно импрегниране с отрова против дървояди отнема на майстора шест месеца.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=14159&Itemid=161 | заглавие = Владишкият трон от Узунджово вече в музея | достъп_дата = 12/08/2011 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 25/06/2010 | труд = | издател = Haskovo.info | език = | цитат = }}</ref>
 
След обновяването на ценния християнски експонат, той става част от експозицята на Регионалния исторически музей, заемайки мястото си в раздела за църковно изкуство през периода ХV-ХІХ в.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hsnovini.com/?p=5117 | заглавие = 100-годишен владишки трон получи хасковския музей | достъп_дата = 12/08/2011 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 25/06/2010 | труд = | издател = Хасково Новини | език = | цитат = }}</ref> На негово място в храма е поставен нов архиерейски трон. Той е изработен от първомайстор Дарин Божков и е дарение за храма от неговото семейство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.snews.bg/76026.html?poll=pollresults | заглавие = Най-големият майстор-резбар пристига в Хасково | достъп_дата = 12/08/2011 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 21/11/2009 | труд = | издател = Snews.bg | език = | цитат = }}</ref>
 
== Галерия ==
<gallery>
 
Картинка:Църква "Успение Богородично" (Узунджово).JPG
Картинка:Църква "Успение Богородично" (Узунджово)1.JPG
Картинка:Църква "Успение Богородично" (Узунджово)2.JPG
Картинка:Църква "Успение Богородично" (Узунджово)3.JPG
 
</gallery>
 
== Източници ==
<references/>
 
== Вижте също ==
* [http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2010/03/26/874666_v_atelieto_na_durvorezbaria_usta_darin/# В ателието на дърворезбаря Уста Дарин]
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Church of the Assumption, Uzundzhovo}}
* [http://www2.let.uu.nl/Solis/anpt/ejos/pdf4/30Lewis.pdf Изследване на османската архитектура в България] Стивън Люис {{en икона}}
*[http://www.haskovo.bg/images/upload/Uzundjovo_church(1).jpg Снимка на църквата]
 
=== Мултимедия ===
*[http://vbox7.com/play:fe265a24 Репортаж на bТВ за иконостаса на църквата "Успение Богородично"]
 
[[Категория:Православни църкви в България]]
[[Категория:Джамии, преустроени в църкви]]
 
[[en:Church of the Assumption (Uzundzhovo)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Galia_%5E/пясъчник“.