Historia gentis Langobardorum: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:HistoriaLangobardorum.jpg|мини|дясно|upright=0.9|Страница от препис на ''Historia Langobardorum'' от 11 в. (Университетска библиотека в [[Залцбург]])]]
'''Historia gentis Langobardorum''' (История''„История на [[лангобарди]]тете“'') е главната книга на [[Павел Дякон]], писана през късния [[8. век]] към края на неговия живот.
 
Непълната [[история]] от 6 книги е писана след [[787]] г. и не по-късно от [[796]] г., вероятно в [[Монтекасино]].
Непълната [[история]] от 6 книги е писана след [[787]] г. и в никакъв случай по-късно от [[796]] г., вероятно в [[Монтекасино]]. Тя описва историята на лангобардите от [[568]] г. до смъртта на крал [[Лиутпранд (лангобард)|Лиутпранд]] през [[747]] г. и съдържа много информации за [[Византия]], [[франки]]те и други, като за [[прабългари|българи]]те на [[Алцек]]. В Историята се разказва от погледа на лангобардски патриот и се описват особено връзките между лангобардите и франките. За извори Павел Дякон ползва [[Origo Gentis Langobardorum]], [[Liber pontificalis]], изчезналата ''Historiola'' на [[Секундус от Тренто]] и също така изчезналите Анали на [[Беневенто]]. Той ползва също [[Беда Достопочтени]], [[Григорий Турски]] и [[Исидор Севилски]].
 
Непълната [[история]] от 6 книги е писана след [[787]] г. и в никакъв случай по-късно от [[796]] г., вероятно в [[Монтекасино]]. Тя описваОписва историята на лангобардите от [[568]] г. до смъртта на крал [[Лиутпранд (лангобард)|Лиутпранд]] през [[747]] г. и съдържаСъдържа много информации за [[Византия]], [[франки]]те и други, катовкл. за [[прабългариАлцекови българи|българибългарите]]те на [[Алцек]]. В Историята се разказва от погледа на лангобардски патриот и се описват особено връзките между лангобардите и франките. За извори Павел Дякон ползва [[Origo Gentis Langobardorum]], [[Liber pontificalis]], изчезналата ''Historiola'' на [[Секундус от Тренто]] и също така изчезналите Анали на [[Беневенто]]. Той ползва също [[Беда Достопочтени]], [[Григорий Турски]] и [[Исидор Севилски]].
От Историята съществуват около сто ръкописа. Тя се използва от по-късните историци и често е допълвана, и напечатана за пръв път през 1514 г. в Париж.
 
За извори Павел Дякон ползва [[Origo Gentis Langobardorum]], [[Liber pontificalis]], изчезналата ''Historiola'' на [[Секундус от Тренто]], както и изчезналите „Анали на [[Беневенто]]“. Ползва също [[Беда Достопочтени]], [[Григорий Турски]] и [[Исидор Севилски]].
 
От Историята„Историята“ съществуват около сто100 ръкописа. ТяИзползва се използва от по-късните историци и често е допълвана,. иНапечатана напечатанае за пръв път в [[Париж]] през 1514 г. в Париж.
 
== Външни препратки ==
Line 13 ⟶ 17:
[[Категория:Исторически книги]]
[[Категория:Лангобарди]]
[[Категория:Залцбург]]
[[Категория:Алцекови българи]]