Лужишки сърби: Разлика между версии

'''Лужишките сърби''' или '''лужичани''' (на [[горнолужишки език|горнолужишки]]: ''Serbja''; на [[долнолужишки език|долнолужишки]]: ''Serby''; {{lang-de|Sorben}}; {{lang-cz|Lužičtí Srbové}}) са [[славяни|славянски]] народ,<ref name="serby">Колектив, История на славянските езици, Том I, Западни славяни - ''Ришард Михалик — Лужишки езици'', У. И. „Св. Климент Охридски, С., 2000, стр. 230</ref> наброяващ около 60&nbsp;000 души.<ref name=" serby" /> Живеят в югоизточните части на източна [[Германия]], в областта [[Лужица]]. Те са наследници на доста по-многобройните в миналото славяни, населявали районите на [[Дрезден]], [[Лайпциг]] и [[Берлин]] през Ранното [[средновековие]]. Лужичаните се делят на горнолужичани и долнолужичани, със съответнисъответните два отделни езика - [[горнолужишки език|горнолужишки]] и [[долнолужишки език|долнолужишки]]. Преобладаващо горнолужичаните са [[протестантство|протестанти]], докато долнолужичаните са [[католицизъм|католици]].

За разлика от [[ободрити]]те, част от полабските сърби успялауспява да се съхрани езика и самосъзнанието си до наши дни. През [[1945]] година броят им е около 500&nbsp;000.