СС Лацио: Разлика между версии

Лацио е основан на 9-ти януари 1900 г. крайв еднарайона пейка близо до брегаПрати на река Тибър[[Рим]]. Предложението за името дошло от офицера Луиджи Бигиарели. Тъй като вече съществувало ''Гимнастика Рома'' (Рим), Бигиарели предложил да бъде нещо по-голямо, в което Рим е включен. Така клубът приел и названието на региона - [[Лацио]]. ИдеятаЦветовете зана клуба цветоветеса дошлавдъхновени от гръцкото знаме, като почит към Олимпийските игри. Лацио е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия. По предложение на Бигиарели клубът заема цветовете си от знамето на [[Гърция]] - родината на олимпийците.

Отначало Лацио е спортен клуб, като постепенно членовете му започват да играят футбол около 1901-1902 г. През 1907 г. Лацио печели турнир с участието още на [[АС Лукезе-Либертас|Лука]], [[Пиза Калчо|Пиза]] и Ливорно. Всичките мачове се играят в един ден, като Лацио печели и трите си мача.

През сезон 1925-26 Лацио не успява да се класира в новосформираната [[Серия А|Националната дивизия]]. Шампион в това първо издание става отборът на [[ФК Торино|Торино]], но по-късно титлата им е отнета. През 1927 г. представителят на Лацио, генерал Джорджо Вакаро, отхвърля идеята на фашисткия лидер Итало Фоши Лациоза даучастие участвана Лацио в сливането на всичките тогавашни римски клубове в един - [[АС Рома|Рома]], с цел да се изгради силен столичен отбор, който да може да се противопостави на водещите по онова време клубове от Северна Италия. През този сезон обаче Лацио вече си спечелва участие в Националната дивизия за 1927-28. В дебюта си "небесносините" заемат предпоследно място от общо 11 отбора и трябвало да изпаднат заедно с [[ССК Наполи|Наполи]] и [[Реджиана]]. На трите отбора обаче им е разрешено да вземат участие и през следващия сезон. През 1928-29 Лацио и Наполи се спасяват на косъм, двата отбора играят квалификационен мач, завършил 2:2 след продължения и печелят правото да участват в новосформираната [[Серия А]].

Бележита за клуба е 1934 г. - към Лацио се присъединява Силвио Пиола и играта на отбора значимо се подобрилаподобрява. Лацио завършва на 5-топето място през сезон 1934-35, а през следващите два - съответно на 7-моседмо и 2-ровторо място, на 3 точки от шампиона [[ФК Болоня|Болоня]] (тогава за победа се давали 2 точки, за равен - една). До началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] Лацио отново едвам се спасява през сезон 1940-41, като заема последното място на неизпадащ клуб, но пък между спасяването на два пъти достига до 4-то място (1939-40 и 1941-42). През сезона 1942-43 Лацио успява да победи два пъти [[ФК Ювентус|Ювентус]], веднъж [[ФК Интер|Интер]], завършва наравно със силния [[ФК Торино|Торино]], но губи "по-малките" мачове и заема 9-то място. През следващите два сезона шампионатът е спрян заради Втората световна война.

След възобновяване на шампионата, Лацио стига до 7-тоседмото място. Тройката се превръща в емблематично число за отбора през следващото десетилетие - презПрез последвалите три сезона отборът завършва в средата на таблицата, докато от сезони 1949-50 до 1951-52 три пъти поред "орлите" заемат 4-то място. Отново три сезона поред Лацио завършва в средата, а през 1955-56 и 1956-57 заема 3-то място. Оттук започва и постепенното западане на клуба, като единствения светъл лъч в този период остава спечеления първи значим трофей.

През 1964 г. в Лацио пристига една от най-значимите личности за клуба - Умберто Ленцини. Заема поста на вицепрезидент, а от 1965 г. - на президент на клуба. Въпреки това през същата година Лацио е на точка от изпадане. През следващия сезон отборът"небесносините" пак еса в дъното на таблицата, делейки 12-то място с още три отбора, само на 2 точки от зоната на изпадащите. Късметът изоставя отбора през 1967 г. - 1 точка не достига на Лацио да се спаси и клуба изпада за втори път в [[Серия Б]]. Въпреки очакванията за скоростно завръщане, Лацио завършва сезона в средата на таблицата. През 1968-69 отборът заема първо място и влиза в [[Серия А]], но само за 2 сезона, като отново изпада през 1971 г.

Още през следващия сезон "орлите" завършват на 2-ровторо място и бързо се завръщат в Серия А, където изненадващо заемат 3-то място, само на 1 точка от втория [[АК Милан|Милан]] и на 2 точки зад шампиона [[Ювентус]]. Интересното е, че Лацио до последно се бори за шампионската титла, но в последния ден от първенството губи в [[Неапол]] срещу местния [[ССК Наполи|Наполи]] с 0:1 и тозиизпуска мач определил шампионатитлата. По това време нападателят на Лацио Джорджо Киналия става първият футболист от [[Серия Б]], извикан в националния отбор на Италия. Други значими играчи в отбора през този период са капитанът Джузепе Уилсън, Лучано Ре Чекони, Марио Фрусталупи, Ренцо Гарласкели, както и треньорът Томазо Маестрели.

[[File:Lazio 1974 Campioni d'Italia.jpg|thumb|left|1974 г. - шампиони на Италия]]Успехът идва през следващия сезон 1973-74 - Лацио печели първата си титла в шампионата, а Киналия дори става голмайстор на първенството. На следващата година "небесносините" завършват на 4-то място. Клубът обаче претърпява три жестоки удара - трагичната кончина на Маестрели през 1976 и на Ре Чекони през 1977 г., както и заминаването на Киналия през 1976 в САЩ. През същата година Лацио едвам се спасява от изпадане. Клубът има 23 точки заедно с отбора на [[Асколи Калчо 1898|Асколи]], като само по-добрата голова разлика определяотрежда Лациона да заемаЛацио последното място на неизпадащ отбор. Като лъч надежда е изгравянеето на звездата на нападателя Бруно Джордано и 5-то място през 1976-77. През сезон 1978-79 Лацио завършва на 8-мо място, но пък Джордано става голмайстор на първенството.

След края на сезон 1979-80 отборите на Лацио и [[АК Милан|Милан]] са изхвърлени от [[Серия А]], поради скандаласкандал с "черно тото", когато е установено, че някои от играчите на двата клубаим са повлияваливлияели на крайния изход от мачовете на двата отбора. Милан завършва като шампион на [[Серия Б]] и моментално се връща в [[Серия А]], но Лацио заема 4-то място и не успява да се върне. Следващия сезон "орлите" завършват на привидно средняшкото 11-то място, но само на 1 точка от зоната на изпадащите. Цели 4 отбора си делят 10-то място с 37 точки, а още толкова - 14-то място с по 36. През следващия сезон Лацио отново среща отбора на "прясно" изпадналия от Серия А Милан в борба за класиране. Отборът от [[Милано]] пак завършва като шампион на Серия Б, но този път вече Лацио е плътно зад него. ЛациоПрез новия сезон "небесносините" отново се бориборят за оставане и имаимат равен брой точки с [[Дженоа (отбор)|Дженоа]] - по 25. В директните сблъсъци между двата отбора "орлите" имат победа и равен, което ги спасява. Но само за 1 година - през 1985 Лацио заема предпоследното място и за пореден път изпада в [[Серия Б]]. На следващата година клубът завършва едва на 12-то място, но тепърва предстои най-драматичния момент в историята му.