Списък (абстрактен тип данни): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
празни и нови редове
Zoryx007 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
Списък (List<T>) е линейна структура от данни, съдържаща в себе си поредица от елементи, която в най-общия смисъл е вид [[масив (програмиране)|масив]], с тази разлика, че може да се оразмерява динамично. Списъците имат свойството капацитет, определящ текущата им дължина и брояч - броя на елементите, съдържащи се в него. С помощта на имплементираните към него [[Метод (програмиране)|методи]], можем да добавяме нови елементи на която и да е позиция в списъка, да махаме такива, да обхождаме или обръщаме тези елементи и т.н. Използва се в почти всички популярни езици за програмиране под различна абревиатура. В езика [[C Sharp|C#]] е List<T> и с <Т>, означаваме [[тип данни|типа данни]], който може да съдържа даден списък - цели и реални числа, [[низ|символни низове]] и т.н. Примери - List<int>, List<double>, List<string>.
 
== Какво е линейна структура от данни? ==
[[Структура от данни|СтрукторитеСтруктурите от данни]] са множества от данни, организирани на основата на математически и логически закони. При решаване на различни проблеми, правилният избор на такава, е от голямо значение. Към линейните структориструктури от данни спадат Списъk, [[Стек (структура от данни)|Стек]](Stack) и [[Опашка (програмиране)|Опашка]](Queue).
 
== Видове списъци ==
=== Статичен списък ===
[[Файл:Свързан списък.gif|рамка|дясно|Статичен списък - капацитет]]
[[Клас (програмиране)|Класът]] List в C# имплементира статичния списък. Той се представя в паметта като масив, елементите на който можемогат да сабъдат заети или свободни. По този начин можем да добавяме нови елементи и това да се осъществява бързо, благодарение на големината на списъка. Когато се запълни последната свободна позиция, при добавяне на нов елемент, списъкът автоматично увеличава дължината си двойно. По този начин можем да добавяме нови и нови елементи, без това да пречи на производителността на нашата програма.
 
==== Функционалност ====
Ред 68:
</syntaxhighlight>
 
Предимства и недостатъци: Плюсът на списъка е, че, както вече споменахме, може да се оразмерява и търсенето на елементите в него е сравнителнасравнително бърза операция. За разлика от това, самото добавяне или премахване на елементите работи доста по-бавно, особено, когато тези елементите не са в началото или края на списъка. За да се подобри ефективността на тези операции служи Свързания списък.
 
=== Свързан списък ===
[[Файл:Singly-linked-list.svg|рамка|вдясно|Свързан списък - всеки елемент, съдържа променлива и указател, сочещ към следващия елемент.]]
 
Свързаният списък е набор от елементи, за които се знае първият от тях и в този набор, всеки следващ елемент, освен вида и стойността си, пази и [[Променлива (програмиране)|променлива]](указател), която сочи към следващия елемент в колекцията. И така с всеки останал обект в свързания списък. Указателят на последния елемент има стойност null, а елементите в свързаниятсвързания списък могат да се обхождат само от началото към края, за разлика от двойно-свързаните списъци, където се съхранява още една променлива - едната сочи към адреса на следващия, а другата, към адреса на предишния елемент. Така е възможно обхождането и в двете посоки. Свързаният списък се имплементира в езика C# чрез класа LinkedList<T>.
 
==== Примерна имплементация чрез езика C# ====
Ред 121:
</syntaxhighlight>
 
Декларираме полетата чрез [[Конструктор (обектно-ореинтираноориентирано програмиране)|конструктор]]. Списъкът е празен в момента и затова head и tail имат стойност null, а count = 0.
<syntaxhighlight lang=CSharp>
public DynamicList()
Ред 132:
 
Имплементация на операцията Добавяне(Add).
Разглеждайки двата варианта за стойност на списъка(празен или не), добавяме нов елемент в края на редицата и по този начин декларираните полета, вече имат конкретни стойности.
<syntaxhighlight lang=CSharp>
public void Add(object item)
Ред 154:
Да разгледаме и метода Изтриване(Remove).
 
Проверява се дали посоченияпосоченият индекс на елемент е верен. Ако не е - се хвърля Изключение(Exception). След това се търси елемента за изтриване и при намирането му се разглеждат три възможни сценария:
* ако count = 0 , значи списъкът е празен (head = null).
* ако елементът е в началото на списъка - правим head да сочи към елемента веднага след изтрития (или в частност към null, ако няма такъв).