Атанас Кършаков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
Кършаков е роден в 1883 година в [[костурско]]то село [[Косинец]], тогава в Османската империя (днес Йеропиги, Гърция). Братовчед е на [[Васил Кършаков]]. Учи в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска класическа гимназия]], но я напуска и влиза в редовете на ВМОРО. Става четник при [[Марко Лерински]], а по-късно центрови войвода в Костурски район,<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_5.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, стр. 301.]</ref> като се отличава със смелостта си.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.</ref>
Заедно с [[Лазар Киселинчев]], [[Васил Чекаларов]] и [[Дельо Марковски]] организира канали за внос на оръжие от [[Албания]] и [[Гърция]]. На 8 юли 1903 година, месец преди избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско преображенското въстание]], Кършаков е тежко ранен от хора на предателя [[Коте Христов]].<ref>Тзавелла, Христофор. „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.162.</ref> След въстанието участва в отблъскването на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда]] в Костурско.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref>Така през септември 1905 година четата на Кършаков отблъсква андартско нападение над село [[Бесвиня]]. <ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, стр.213.]
</ref> Месец по-късно на [[15 октомври]], заедно с четите на [[Митре Влаха]] и [[Пандо Кляшев]], разбива андартската чета на [[Николаос Платанияс|Василакис Лахтарис]] (Николаос Платанияс) в село [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/gallery/displayimage-26-10.html „По дирите на андартите“, „Илюстрация Илинден“, година I, брой 3.]</ref>
 
На 4 юли 1907 година четата на Кършаков се сражава край село [[Стенско (дем Нестрам)|Стенско]] (днес Стена, Гърция) с андартските чети на капитан Рупакяс ([[Георгиос Томбрас|Рупакяс]] (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас ([[Николаос Платанияс]]), както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където се самоубива, за да не попадне в ръцете на противника. Четниците му отрязват главата му, за да я запазят, и се оттеглят към село [[Дъмбени]] (днес Дендрохори, Гърция), където правят снимка за спомен с отрязаната глава на своя войвода.<ref>Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103-104.</ref>
 
След смъртта на Кършаков четата му е поета от войводата [[Никола Дочев]] от Стара Загора.<ref>Христофор, Тзавелла. „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.138.</ref>