Боза: Разлика между версии

'''Боза̀та''' ({{lang-ba|буҙа}}, {{lang-kk|боза}}, {{lang-tt|боза}}, {{lang-uz|бўза}}, {{lang-sq|boza}}, {{lang-sr|боза}}, {{lang-ro|Bragă}}, {{lang-tr|boza}}) е неферментирало или слабо ферментирало питие, приготвено чрез изваряване на каша от зърнени храни, последващо пасиране (за отстраняване на триците), разреждане с вода и подслаждане със захар. Освен вкусово бозата има и хранително значение, тъй като съдържа доста въглехидрати (10-17%), [[белтъчини]], минерални соли, [[витамини]] от комплекса В и др. Според използваните суровини бозата бива обикновена — произведена от [[ръж]] или [[пшеница]], смесена — от просо и ръж (пшеница) в съотношение 50:50 и какаова - смесена боза, произведена с добавка на какао на прах. Доброкачествената боза трябва да представлява еднородна колоидална суспензия без признаци на утаяване и избистряне. При изнасяне от производството бозата е неферментирала и трябва да съдържа минимум 10% захар (какаовата-14,5%). Вследствие бозата може слабо да ферментира и да се газира. Намиращата се в търговската мрежа боза трябва да съдържа минимум 8,3% захар (какаовата-13,5%) и да бъде с алкохолно съдържание максимум 0,5%. Бозата се изнася за продажба, опакована в гюмове или в широкогърлени бутилки, затворени с пластмасови или картонени запушалки. През зимния период трайността на бозата е до 48 часа, а през летния (от 1 май до 10 октомври) — до 24 часа. През този период не се допуска продажбата на боза, без тя да бъде охладена.

 

 

Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. След препичането, то се варяло в казан с вода три часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала осем часа. Примесвала се със захар и се прецеждала. Пиела се сладка или кисела, в зависимост от вкуса на клиента. Слагало се захар, прецеждала се и се продавала сладка или кисела. Понастоящем за изходна суровина се ползва пшеница.

Бозата придобива особена популярност в [[Османската империя]]. През [[16 век]] нейни поданици започнали да я гарнират с [[опиум]], което предизвикало султан [[Селим II]] да я забрани. В Османската империя бозата е била включена в основната храна на войската благодарение на високата си хранителна стойност.