Георги Христов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
В края на януари 1914 година Христов заедно със семейството е изселен в България и се установява в новоосвободения [[Ксанти]], където се заселват много бежанци от Костурско. Там Христов е сред основателите на Костурското братство „Надежда“, член е на комисията по настаняване на бежанците и чиновник в мировия съд по държавните имоти и в реквизиционната комисия. В 1919 година става учител в Ксантийската гимназия.
{{цитат|Георги Христов от гр. Хрупища, свършил курса на Българската класическа гимназия в Битоля, народен учител, един от главните ръководители и организатори на Хрупищко преди и след въстанието, символ на правдата и прословут с идеалния си патриотизъм и безпримерната си дейност, по чудо спасяван при много грозни засади, е жив между изгнанниците костурчани в гр. Ксанти при голяма тъга за нещастното и онеправдано Костурско.<ref name="Бистрицки 52">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.</ref>}}▼
След Първата световна война, когато Ксанти е даден на Гърция, Христов заедно с гимназията се мести в село [[Райково]], където учителства две години. От 1921 до края на 1924 година е учител в прогимназията в [[Асеновград|Станимака]]. Работи за решаване на проблемите на македонските бежанци и е председател на Дружеството на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] до 1924 година. Мести се в [[Симеоновград|Търново Сеймен]], където от 1925 до началото на 1927 година работи като чиновник в коносрциума за тютюн. На 17 юни 1927 година става учител в село [[Малко Градище]], а от 7 октомври е директор на прогимназията. По-късно се установява в [[Хасково]].
Line 39 ⟶ 43:
Христов умира в Хасково в 1964 година. Оставя в ръкопис краеведския труд „Хрупищко“, издаден в 2002 година, който е едно от малкото запазени краеведски описания на българските селища в Костурско.<ref>Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002.</ref>
▲Георги Константинов Бистрицки го нарича:
▲{{цитат|символ на правдата и прословут с идеалния си патриотизъм и безпримерната си дейност, по чудо спасяван при много грозни засади<ref name="Бистрицки 52">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.</ref>}}
== Бележки ==
| |||