Митре Влаха: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 34:
На [[22 февруари]] [[1907]] година Митре Влаха с трима четници - [[Вангел Попхристов]], [[Андон Брещенски]] и Ильо от [[Въмбел]] е в село [[Жупанища]] (днес Левки). Четата е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика [[Германос Каравангелис]] българин Христо от село [[Шестеово]] (днес Сидирохори). След тежка битка всички четници са тежко ранени. Митре Влаха доубива другарите си и и се самоубива.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 106.</ref> Погребан е в село [[Апоскеп]] с цялата си чета. Заместен е като районен войвода от [[Христо Цветков]]<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.
 
На 13 март 1907 година, районната чета на ВМОРО влиза в Жупанища и наказва със смърт предателите Кольо Гечов, Ставро Шишов и Димитър Апостолов, както и издалия комитетски тайни Христо Попов, което обаче според костурския ръководител на ВМОРО [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] е грешка, тъй като предателството не се дължи на тях.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 169 - 174.</ref> Според Георги Константинов Бистрицки предателството е дело на „предателската Апостольовска фамилия в селото“, чиито най-известни членове са [[Лазар Апостолов]] и поп [[Аргир Апостолов]].<ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref> Според гръцки източници предателят е апоскепският гъркоманин [[Иван Хаджимангов]].<ref name="manos.71.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 71 - 72.]</ref> Семейството на Митре Влаха е прехвърлено в България.
 
[[Христо Силянов]] пише:
Ред 46:
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
 
{{цитат|Митре Влаха, роден в село Кономлади, самоук, мъдър и опитен мъж, от прост овчари твърде скоро издигнал се на районен войвода, а след въстанието и на околийски, внушителна фигура и легендарен герой, не се е отделил от роба до славното си загиване в с. Жупанища, дето стана жертва поради грозен шпионаж на предателската Апостольовска фамилия в селото.<ref name="Бистрицки 5251">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref>}}
 
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Мигре Влаха (18-и в първата колона).]]