Христо Силянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
По време на Първата световна война е затворен като русофил по аферата на [[Антон Прудкин]] във Варна.
Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:
{{цитат|Христо Силянов от гр. Охрид, с висше образование, поет и писател, най-мъдрият съветник на Чакаларова при тежки народни бедствия, и той е останал жив, за да продължава да плете тъжни стихове за любимото му Костурско - за сърцето на западното българско царство на великия Самуил.<ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref>}}
След войните се установява в [[София]], където развива [[журналистика|журналистическа]] и [[публицистика|публицистична]] дейност. Заедно с [[Коста Списаревски]] и [[Коста Тодоров]] редактира списание „[[Сила (1918 - 1924)|Сила]]“. В периода 1931–1932 г. е председател на [[Дружество на столичните журналисти|Дружеството на столичните журналисти]]. Сътрудничи на голям брой печатни издания. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат от 1923 г.]] влиза в [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]],<ref>[http://www.macedonia-science.org/uchrediteli.html Македонски научен институт. Учредители]</ref> където е и подпредседател.
| |||