Много [[позитивизъм|позитивисти]] в трудовете си през втората половина на XX век направиха опит да приложат критериите на научния метод към самата наука, анализирайки историческия материал на реалните открития. В резултат се появи критика на самия метод във връзка с разхождениеторазминаването между методологията на научния метод и реалното развитие на научните идеи. Според тях това е доказателство за отсъствието на действително напълно формализиран и достоверен метод за извличане на обективно познание, както и липсата на еднозначна връзка между принципите на [[Верифицируемост|верификация]]/[[Фалсифицируемост|фалсификация]] и добиването на истинско познание. <ref>{{икона ru}} [http://www.philosophy.ru/iphras/library/philnauk.html#185 Принципи на рационалната критика]</ref>
Във философската литература основните критици на научния метод са [[Томас Кун]], [[Имре ЛакатосЛакатош]], [[Паул Файерабенд]], [[Майкъл Полани]], [[Владислав Лекторский]], [[Александър Никифоров]], [[Вячеслав Степин]] и др.
Показателен е примерът на [[физика на елементарните частици|физиката зана микросвета]], която многократно преразгледапреразглежда своите модели и методика на изследванияизследване. {{източник|Ръководителят на Факултета по физика в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Университета в Бъркли,]] [[:en:Geoffrey Chew|Жофри Чу]] казва: ''„Физиците доказаха по пътя на логиката, че нашите рационалистичнирационални идеи за света, в който живеем, имат много недостатъци. И нашите най-обикновени спорове в съвременната физика може би ще се окажат не нещо друго, а предвкусване зана проявлението на една съвсем нова форма на човешкия интелект, и тези наши усилия всъщност ще се възприемат от другите хора не само като непринадлежащи изобщо на физиката, но дори няма да бъдат квалифицирани като научни.“''}}
{{Превод от2|nl|Wetenschappelijke methode|938120}} <!-- Превод от nl. Английското нещо не ми харесва. --Емил Петков -->
