Научен метод: Разлика между версии

Друг важен аспект е, че експериментите, които водят до отхвърляне на една хипотеза, трябва да се извършат от различни учени, за да не излезе, че те се основават на предразсъдъци, объркване или измама. Научните списания използват за тази цел рецензенти — учените изпращат своите изследвания за публикуване, но преди те да бъдат публикувани, независима група експерти подлага резултатите и изводите на оценка. Недостатък на този метод е, че независимостта на членовете на групата също може да бъде подложена на съмнение. Изследвания, които са публикувани без рецензенти, могат да бъдат отхвърлени едва след публикуването им. Това нерядко води до големи скандали, като например при публикацията за [[студен ядрен синтез|студения ядрен синтез]] от [[Мартин Флайшман|Флайшман]] и [[Стенли Понс|Понс]].

 

Много [[позитивизъм|позитивисти]] в трудовете си през втората половина на XX век направиха опит да приложат критериите на научния метод към самата наука, анализирайки историческия материал на реалните открития. В резултат се появи критика на самия метод във връзка с разминаването между методологията на научния метод и реалното развитие на научните идеи. Според тях това е доказателство за отсъствието на действително напълно формализиран и достоверен метод за извличане на обективно познание, както и липсата на еднозначна връзка между принципите на [[Верифицируемост|верификация]]/[[Фалсифицируемост|фалсификация]] и добиването на истинско познание. <ref>{{икона ru}} [http://www.philosophy.ru/iphras/library/philnauk.html#185 Принципи на рационалната критика]</ref>