Служба „Военно разузнаване“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Служба „Военна информация“''', съкратено '''СВИ''', е [[разузнавателнаспециални служби|специална служба]] в [[България]] за водене на [[военно разузнаване]]. Тя е част от структурата на [[Министерството на отбраната]].
Нейната централа е в София, ВоенноМинистерството министерствона отбраната, ул. „ДяконДякон Игнатий“Игнатий №3.
 
Тази служба и [[Национална разузнавателна служба|Националната разузнавателна служба]] са единствените български служби за външно разузнаване. Въпреки че останалите специални служби в България са обединени (в някаква степен и поне за известен период) в рамките на системата на „[[Държавна сигурност]]“ до началото на 1990-те год., РУМНО/РУ-ГЩ през цялото време остава извън нейния състав.
 
== История ==
СВИ е най-старата българска [[специални служби|специална служба]].
 
Създадена е с приемането на Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15.12.1891 г. на княз [[Фердинанд I]], като звено към Канцеларията на Министерството на войната за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. С Указ № 176 от 27.12.1891 г. е създаден първият български орган за осигуряване на военна информация, наречен '''Учебно бюро'''. Тогава се поставя началото на изграждането и на апарата на военните [[Военен аташе|военните аташета]]та.
 
През май 1903 г. към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава '''Информационно бюро''', което организира добиване и използване на информация и от закрит характер.