Уикипедия

Уеб: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м правопис
Ред 1:
[[Файл:WWW logo by Robert Cailliau.svg|мини|250п|Ранна емблема на World Wide Web]]
 
'''World Wide Web''' (''Уърлд уайд уеб''; съкратено ''WWW'' или ''W3''; още ''The Web'', буквално ''„Паяжината“''), наричана също '''световна мрежа''', '''мрежата'''<ref>Само в единствено число и в членуваната форма на думата ''мрежа''.</ref> или само '''уеб''', е [[информационна система|система]] от взаимно свързани [[хипертекст]]ови документи, достъпни през компютърната мрежа [[Интернет]]. Документите в World Wide Web, наричани [[Уеб страница|уеб страници]], могат да съдържат [[текст]], [[изображение|изображения]], [[видео]] и други [[Мултимедия|мултимедийни]] компоненти, а връзките между тях се осъществяват с помощта на [[Хипервръзка|хипервръзки]].
 
Line 11 ⟶ 10:
Началото на уеб е поставено от [[Тим Бърнърс-Лий]], сътрудник на [[CERN|Европейската организация за ядрени изследвания]] (CERN) в [[Женева]], [[Швейцария]]. Първите хипертекстови системи се появяват още през 1960-те години, но Бърнърс-Лий пръв прави тази технология достъпна чрез Интернет, където тя разкрива пълните си възможности. През 1989 година той прави предложение за създаване на хипертекстова система и през следващата година, заедно с белгиеца [[Робер Кайо]], започва активна работа по нея. Към края на 1990 година са разработени основните компоненти на World Wide Web - мрежовият протокол [[HTTP]], маркиращият език [[HTML]], първият [[уеб браузър]] [[WorldWideWeb]], първият [[уеб сървър]] [[CERN httpd]] и първите [[Уеб страница|уеб страници]], които описват самия проект. Това програмно обезпечаване е предназначено за работната станция [[NeXTcube]] и малко по-късно се налага създаването на прост текстов браузър, който да бъде лесно преносим към различни компютърни системи - [[Line Mode Browser]].
 
На 6 август 1991 година Тим Бърнърс-Лий публикува съобщение в [[Usenet]] групата ''alt.hypertext'', с което на практика прави World Wide Web публична услуга, достъпна в Интернет. Месец по-късно в [[Станфордски линейноускорителен център|Станфордския линейноускорителен център]] започва да функционира първият уеб сървър, разположен извън Европа.<ref>{{cite book | last = Berners-Lee | first = Tim | year = 2000 | title = Weaving the Web | publisher = HarperCollins | location = | pages = 46 | isbn = | ref = harv}}</ref> През следващите месеци системата постепенно се разпространява в научни центрове в различни части на света. През 1992 година се появяват първите графични браузъри след оригиналния WorldWideWeb, които вече са предназначени за по-широко разпространената операционна система [[UNIX]]. Година по-късно се появява браузърът [[Mosaic]], който играе важна роля в популяризирането на World Wide Web. Също през 1993 година CERN обявява, че системата ще може да бъде използвана свободно и безплатно от всички. През 1994 година е основана организацията [[World Wide Web Consortium]], включваща различни заинтересовани организации и имаща за цел утвърждаването на технически стандарти, свързани с функционирането на World Wide Web.
 
През втората половина на 1990-те години с все по-широкото разпространение на достъпа до Интернет World Wide Web започва да се превръща във важно [[маркетинг]]ово средство. Много предприятия създават свои уеб сайтове, появяват се първите специализирани сайтове за [[електронна търговия]]. През 1999-2001 година се стига до т.&nbsp;нар. [[дот-ком балон]], при който голям брой нововъзникнали предприятия привличат значителни капитали към дейности, свързани с разрастващия се World Wide Web, но много от тях не оправдават направените инвестиции.
 
След 2002 година2002г. достъпът до високоскоростен Интернет бързо нараства и се утвърждават успешни бизнес модели, базирани на World Wide Web, като тези на [[Google]], [[eBay]] и [[Amazon.com]]. През следващите години възникват масови [[Социална мрежа|социални мрежи]], като [[MySpace]] и [[Facebook]]. Широко се разпространяват форми за споделяне на съдържание, като [[блог]]овете, или системи, при които съдържанието се създава и поддържа от самите потребители, като [[Уикипедия]]. Този нов модел за обмен на информация между множество индивидуални потребители често се описва с понятието [[Web 2.0]].
 
== Уеб страници ==
Line 21 ⟶ 20:
 
[[Файл:Screenshot bg World Wide Web.png|мини|250п|Уеб страница от сайта Уикипедия]]
 
Информацията в World Wide Web се съдържа в [[хипертекст]]ови документи или информационни ресурси, наричани [[Уеб страница|уеб страници]]. Обикновено те са в [[HTML]] или [[XHTML]] формат и дават възможност за придвижване към други уеб страници с помощта на [[Хипервръзка|хипервръзки]]. Уеб страниците могат да се състоят от статичен текст или друго съдържание, съхранявано във файловата система на уеб сървъра (''статични уеб страници''), или да бъдат генерирани от софтуер на сървъра при заявка за четене на страницата от браузър (''динамични уеб страници'').
 
Основните елементи, които може да съдържа една уеб страница са:
:'''Видима''' информация:
:*''Текстова информация''
:*''Нетекстова информация'':
Line 54 ⟶ 52:
{{раздел-мъниче}}
 
[[Уеб браузър|Уеб браузърите]]ите са категория програми, предназначени да представят хипертекстова информация.
 
== Функции ==
Термините Интернет и Уърд уайд уеб биват употребявани често без да се прави разлика между тях, но те значат различни неща. Интернет е глобална сисметасистема от взаимно свързани [[компютърни мрежи]], докато уеб е услуга, която върви по Интернет. Уеб представлява голям брой документи, текстови, мултимедийни и други, които са свързани посредством хиперлинкове и URL-и, намиращи се на [[уеб сървър|уеб-сървъри]], които биват достъпвани от [[уеб браузър|уеб-браузъри]].▼
 
▲Термините Интернет и Уърд уайд уеб биват употребявани често без да се прави разлика между тях, но те значат различни неща. Интернет е глобална сисмета от взаимно свързани [[компютърни мрежи]], докато уеб е услуга, която върви по Интернет. Уеб представлява голям брой документи, текстови, мултимедийни и други, които са свързани посредством хиперлинкове и URL-и, намиращи се на [[уеб сървър|уеб-сървъри]], които биват достъпвани от [[уеб браузър|уеб-браузъри]].
 
Посещаването на уеб страница в Уеб, се осъществява, като се въведе адреса на страница в уеб-браузъра или като се посочи хиперлинк към дадена страница. Уеб-браузърът след това прави серия от комуникационни съобщения към уеб-сървера, за да достъпи, изтегли и изобрази страницата. През 90-те години на 20-ти век използването на уеб-браузър, за изобразяване на уеб страници, препращане от една страница към друга посредством хиперлинкове е станало известно като браузване, уеб-сърфиране и навигиране в мрежата.
 
Стъпките за достъпване на страница от уеб-браузъра са следните: първо уеб-браузъра свързва част от URL с IP адрес на уеб-сървър, където се намира страницата посредством глобално разпорстространенатаразпространената база данни наречена [[Domain Name System]] (DNS); следващата стъпка е изпращане на HTTP заявка през Интернет към компютър с дадения IP адрес. Заявката се изпраща на определен порт заложен в модела на [[TCP/IP]] протокола, за да може приемащия компютър да различи HTTP заявка от другите мрежови протоколи. HTTP протокола използва обикновено порт 80. Една HTTP заявката може да съдържа само два реда текст: GET ''/wiki/World_Wide_Web'' HTTP/1.1 Host: ''example.org''. Първият съдържа версията на HTTP, а втората домейна на уеб-сървера. Ако уеб-сърверът може да изпълни заявката изпраща HTTP отговор обратно на браузъра, за успешно свързване. Този отговор може да представлява: HTTP/1.0 200 OK Content-Type: text/html; charset=UTF-8 последван от съдържанието на поисканата страница. Уеб страниците освен текст могат да съдържат и препратки към други ресурси като снимки, скриптове, Cascading Style Sheets, които да влияят върху изобразяването на страницата. Браузърът тогава прави допълнителни HTTP заявки към уеб сървера за тези и други Интернет медийннимедийни формати. След получаването на необходимото съдържанието от уеб сърверът, браузърът изобразява страницата.
 
== Линкове ==
Повечето уеб страници съдържат хиперлинкове водещи към различни уеб ресурси: подстраници, препратки към други сайтове, файлове за сваляне и други. В HTML кода на страницата това се имплеметира по следния начин: "''<nowiki>http://example.org/wiki/Main_Page</nowiki>''">''Example.org, a free encyclopedia''<nowiki></a></nowiki>. Синтаксиса е следния тага за хиперлинк <code><a href=</code>"В кавички се поставя на къде сочи хиперлинка", след което се затваря отваряшия таг> между двата тага се поставя какво да се изобрази на страницата, след което се затваря<code></а></code>.
 
ОбедниненитеОбединените по този начиначин ресурси, свързани помежду си чрез хипертекс линкове се нарича мрежа (уеб) от информация. Публикация в Интернет се нарича по наименованието първо дадено от Тим Бърнърс - WorldWideWeb (УърдУайдУеб) (в оригинал изписването е било с т. нар. КамелКейс, което по-късно било преустановено) през ноември 1990.
 
== Уеб браузъри ==
Line 72 ⟶ 70:
{{раздел-мъниче}}
 
[[Уеб браузър|Уеб браузърите]]ите са категория програми, предназначени да представят хипертекстова информация.
 
== Стандарти ==
Работата на софтуера, необходимите техническите изисквания обмяната на информцацияинформация между компютрите, както и други аспекти от уеб-а са стандартизирани. Част от документацията се изработва от Уърлд Уайд Уеб Консорциум ([[World Wide Web Consortium]] (W3C)), оглавяван от Бърнърс-Лий, като и други компании взимат участие в стардатизиранетостандартизирането на уеб технологиите.
 
Някои от най-важните документи, които се обсъждат са следните:
*Препоръки за [[маркиращ език]], особено за [[HTML]] и [[XHTML]], оглавявани от W3C. Те определят структурата и начина на възпроизвеждане на [[хипертекст]] документи.
* Препоръки за стилизиране на сайтове, по-специално [[Cascading Style Sheets|CSS]], от W3C.
Line 86 ⟶ 84:
* ''Протоколът за трансфер на хипертекст(HTTP)'', дефинира начинът по който браузърът и сървера осъществяват връзката между тях.
 
== Сигурност ==
Всеки път, когато е зададена заявка от уеб сървъра за дадена страница, той може да я идентифицира и IP адресът, от който е дошла заявката обикновено се записва. Освен ако не е зададено обратното, повечето уеб браузъри записват уеб страницата, която е заявена и показана в историята и обикновено голяма част от съдържанието се [[Кеш-памет|кешира]] локално. Освен ако не се използва криптирането HTTPS, уеб заявките и отговорите, които се изпращат могат да бъдат видяни, записани и кеширани от междинни системи.
 
Когато уеб страницата изисква и потребителят отговаря с личната си информация като истински имена, адрес, имейл, може да се осъществи връзка между текущия уеб трафик и потребителя. Ако уеб сайтът използва [[HTTP-бисквитка|HTTP бисквитки]], разпознаване на потребителско име и парола или други техники за проследяване, свързването между предишни или последващи уеб посещения с личната информация ще бъде възможно. Така уеб-базирана организация ще може да създаде профил на отделните потребители, които ползват сайта. Ще може да създаде запис за потребителя, който съдържа информация за неговите интереси, хобита, професия и други анспекти на техния демографски профил. Тези профили обикновено представляват интерес за търговци, рекламни агенции и други. В зависимост от условията за ползване на уебсайта и на действащите закони тази информация може да бъде продавана, разпространявана или предавана на други организации без знанието на потребителя. За много хора това значи малко повече от нежелани имейли във входящата поща и необичайно релевантно рекламиране на следващия уеб страници. За други това означава, че отстъпването пред този необичаен интерес може да се превърне в бъдещ прилив на асочен маркетинг, който може да не е добре дошъл. Изпълнението на законите, контра тероризмът и шпионските агенции могат също да идентифицират, набелязват и следят потребители на база на интересите, които са описани в интернетИнтернет.
 
[[Социална_мрежа|Социалните мрежи]] правят опити да убедят потребителите си да представят техните истински имена, интереси и местоположение. Това прави преживяването в социалните мрежи по-реалистично и така задържа всичките си потребители. От друга страна, източниците на някои снимки и необмислени твърдения могат да бъдат идентифицирани и по-късно могат да съжаляват за публикуването им. Онлайн хулигани могат да използват лична информация, за да тормозят и преследват потребители. Модерните социални мрежи предоставят добър контрол на личните настройки за всяка отделна публикация, но те могат да бъдат сложни за намиране и употреба, особено за начинаещите.
 
Някои снимки и видеота, публикувани в сайтове причиняват проблеми, тъй като лицето на даден човек може да бъде добавено в онлайн профил. С потенциалната техника за разпонзаванеразпознаване на лица, ще бъде възмажновъзможно лице да бъде свързано с друго, до преди това анонимно. Заради кеширането и копирането на изображения премахването на снимка от уеб пространството е трудно.
 
== Пренос на данни ==
Браузърите се свързват и обменят информация с уеб сървърите по специфични протоколи. Гръбнакът на уеб е използваният за пренос [[мрежов протокол]] [[HTTP]] ({{lang-en|HyperText Transfer Protocol}}, за прехвърляне на [[хипертекст]]). HTTP e протокол от ниво 7 (според модела на [[OSI]]), което го прави изключително гъвкав за използване. Версията [[HTTPS]] използва криптиране (шифриране) с помощта на [[SSL]] или [[TLS]] протоколите, което го прави незаменим при уебтранзакции, изискващи повишено ниво на сигурност.
 
Кой е конкретният протокол може да се разбере по началото на мрежовия адрес:
Line 107 ⟶ 105:
== Външни препратки ==
* [http://www.w3.org Word Wide Web Consortium]
 
 
[[Категория:World Wide Web| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Уеб“.