Мара Бранкович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; форматиране |
||
Ред 3:
'''Мара Бранкович''', известна сред българския народ още и като '''Мара Султанката''', '''Мара Царкинята''', '''Каломариа''' и '''Мара бяла българка''' [http://liternet.bg/folklor/motivi/murad_i_mara/gabrovo_1.htm] е съпруга на [[Мурад II]] и мащеха на [[Мехмед II]].
Мария е родена през [[1412]] година и е дъщеря на владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]]. Тя [[произход|произхожда]] от [[род (общност)|род]]а на ''[[Бранковичи]]те'' или ''Бранкови'', чийто родоначалник е най-верния [[цар]]ски [[властел]] ''[[Бранко Младенович]]'' или ''Бранко Младенов'', управлявал [[Охрид]] по времето на [[Стефан Душан]].
Мария е дадена в [[харем]]а на [[Мурад II]] по политически съобръжения и като залог за мира между [[Георги Бранкович]] и [[султан]]а. Деспотството на баща ѝ е принудено да съществува през [[15 век]] в размирно време на възобновена [[османци|османска]] експанзия към [[Централна Европа]] след [[Битка при Ангора|поражение]]то при [[Анкара|Ангора]]. Деспотатът с център [[Смедеревска крепост|Смедерево]] представлява буферно държавно образувание между въздигащата се [[Османска империя]] и могъщото [[Кралство Унгария|унгарско кралство]].
Ред 13:
През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]]. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Ок. 1459 г. Мехмед ѝ дарява [[Ежово]] и околните [[Сяр|Сер]]ски села.<ref>Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.</ref> По-късно тя получава и бивши манастирски земи около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}}, както и поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313-315}}
Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети [[Иван Рилски]] от старата българска столица [[Велико Търново|Търновград]] в [[Рилския манастир]]. Шествието, с което през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описано от [[Владислав Граматик]], според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=452&WorkID=15780&Level=1] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания
Доживява старини и умира на 14 септември [[1487]] година в [[Ежово]].
| |||