3. Северозападен Епир - дн. област Загорихори (Северозападна Гърция)
4. Областта Трансилвания (по славянски Седмоградско) се е наричала Загора
ЗаВероятно това,под чебългарско невлияние самосредновековната частисръбска отдържава Българияи сачасти наричаниот Загоранея, нокакто и частикняжеството отРашка, Сърбияпървообраза ина саматасръбската Сърбиядържава, също са наричани Загора. За това свидетелства сръбското списание „Новине Београдског читалишта. Нова сериjа. Броj 6. Изд. Библиотека града Београда. Фебруар 2006” (обр. 2). На стр. 3 в него се казва, че през втората половина на XII-ти век държавата Сърбия се е наричала още и Загора: „Дукљанин из Бара (друга половина XII века). У пољу Далми (Дувањском). ... Желео је још краљ (Светопелек) да се у његово време опомену и сете или попишу границе и међе свих области и предела краљевства његовог, да би свака од области и предела знала и познавала своје међе и границе. (...) А Србију која се зове и Загорје, на две подели области: једну од велике реке Дрине према западној страни до Горе Борове, коју и Босном назва; а друга од исте реке Дрине према источној страни до Лаба и Скадарског језера, коју Рашком назва. По-надолу, в същия брой на списанието се казва, че и самата Рашка се е наричала „Сръбска Загора”. На стр.5 под заглавие „Наликовах да сам туђин своме родитељу и браћи” се предава кратка летописна бележка от т.н. СТАРАЦ СИМЕОН (друга половина XII – почетак XIII века). В края на бележката се пояснява, че: Старац Симеон, писац из Српског Загорја (Рашке), који је преписивао једно јеванђеље за време изгнанства Стефановог и владавине Вуканове (Вукове). Тако је то тзв. Вуканово јеванђеље до вршено 1202–1203. године.▼
В Средновековието сръбската държава е наричана и Загора. Княжеството Рашка, първообраза на сръбската държава се е разделяло на две области, наричани съответно Източна и Западна Загора.
▲За това, че не само части от България са наричани Загора, но и части от Сърбия и самата Сърбия са наричани Загора свидетелства сръбското списание „Новине Београдског читалишта. Нова сериjа. Броj 6. Изд. Библиотека града Београда. Фебруар 2006” (обр. 2). На стр. 3 в него се казва, че през втората половина на XII-ти век държавата Сърбия се е наричала още и Загора: „Дукљанин из Бара (друга половина XII века). У пољу Далми (Дувањском). ... Желео је још краљ (Светопелек) да се у његово време опомену и сете или попишу границе и међе свих области и предела краљевства његовог, да би свака од области и предела знала и познавала своје међе и границе. (...) А Србију која се зове и Загорје, на две подели области: једну од велике реке Дрине према западној страни до Горе Борове, коју и Босном назва; а друга од исте реке Дрине према источној страни до Лаба и Скадарског језера, коју Рашком назва. По-надолу, в същия брой на списанието се казва, че и самата Рашка се е наричала „Сръбска Загора”. На стр.5 под заглавие „Наликовах да сам туђин своме родитељу и браћи” се предава кратка летописна бележка от т.н. СТАРАЦ СИМЕОН (друга половина XII – почетак XIII века). В края на бележката се пояснява, че: Старац Симеон, писац из Српског Загорја (Рашке), који је преписивао једно јеванђеље за време изгнанства Стефановог и владавине Вуканове (Вукове). Тако је то тзв. Вуканово јеванђеље до вршено 1202–1203. године.
