Разлика между версии на „Благой Попов“

редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 4 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q520285.)
| починал-място = [[Варна]] [[България]]
}}
'''Благой Симеонов Попов''' ([[22 ноември]] [[1902]] - [[28 септември]] [[1968]]) е [[българи|български]] партиен деец от [[БКП]].
 
== Биография ==
Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село [[Дрен]], [[Радомирско]]. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в [[Софийски университет|Софийския университет]] (1922-1924). Член на [[БКМС]] (1919) и на [[БКП ]] (1922).
 
Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).
Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931-1932). Получава присъда по [[ЗЗД]], но успява отново да емигрира (1932).
 
През [[1933]] г. е в [[Германия.]] и Заеднозаедно с [[Георги Димитров]] и [[Васил Танев]] е подсъдим и оправдан по [[Лайпцигски процес|Лайпцигския процес]].
 
След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.
 
През [[1937]] г. по време на [[сталинските репресии]] е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.<ref>{{Цитат уеб
| уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16?start=40
| заглавие = От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг
| достъп_дата = 2013-09-07
| автор = [[Христо Христов(журналист)|Христо Христов]] представя второто издание на спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев
| дата = 30 Декември 2012
| издател = desebg.com
| език =
}}</ref>
 
Освободен и се завръща в България през 1954 г.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков - мит и истина]</ref>. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009. Издадени са и във Франция през 1968 г.