Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
== Исторически данни за произхода на названието температура ==
Думата температура възниква по времето, когато хората смятат, че в по-нагрятите тела се съдържа по-голямо количество от някакво особено вещество — “[[Калорична теория|топлород]]”, отколкото в по-малко нагрятите. Затова температурата се възприема по това време (подобно на алкохолните напитки) като показател (градус, степен) за „топлородното“ съдържание в сместа, съставена от веществото на тялото и топлорода. По тази причина единиците за измерване на алкохолното съдържание на спиртните напитки и температурата се наричат еднакво — [[градус]]и.
 
== Основна теория ==
За разлика от количеството топлина, температурата може да се разглежда като мярка за качеството „топлина” на тялото. Когато две системи са с една и съща температура, няма директен пренос на топлина, тя възниква спонтанно от [[проводимост]] или [[радиация]] между тях. Когато съществува температурна разлика между тях и има термично-проводяща или радиационна връзка между тях, се осъществява спонтанен пренос на топлина от по-топлата система към по-студената система, докато те станат в топлинно равновесие. Преноса на топлина се осъществява чрез [[топлопроводимост]] или чрез топлинна радиация. Експерименталните физици, като например Галилей и Нютон, са установили, че има безкрайно много емпирични температурни скали.
 
== Употреба в науката ==
 
=== Подход към температурата в статистическата механика ===
Статистическата механика осигурява микроскопично тълкуване на температурата, въз основа на макроскопични системи, състоящи се от много частици, като молекули и йони от различни видове. Тя обяснява макроскопичните явления от гледна точка на механиката за молекулите и йоните, и дава статистически оценки на съвместните им съединения.
 
На молекулярно ниво, температурата е резултат от движението на частиците, които изграждат материала. Движещите се частици носят [[кинетична енергия]]. Температурата се покачва, в следствие на това движение и нарастване на кинетичната енергия. Движението може да бъде транслационно движение на частиците, или енергията на частиците се дължи на молекулни вибрации или възбуждане на електрона[[електрон]]а на енергийно ниво. Въпреки че се изисква много специализирано лабораторно оборудване за директното засичане транслационните термични движения, термичните сблъсъци на атоми или молекули с малките частицитечастици, суспендирани в течност създават [[брауново движение|Брауновото движение]], което може да се види с обикновен [[микроскоп]]. Термичните движения на атомите са много бързи и с температури близки до абсолютната. Например, когато учените в NIST постигат рекорд за определяне на ниска температура от 700 НК (1 NK = 10-9 K) през 1994 г., те са използвали лазерно оборудване за да се създаде оптична решетка с адиабатно хладни цезиеви атоми. След това те изключват лазерите и измерват директно атомната скорост от седем милиметра в секунда, за да се изчисли температурата им.
 
Молекули, като [[кислород]] (O<sup>2</sup>), имат повече [[степени на свобода]] отколкото единичните сферични атоми: те се подлагат на ротационните и вибрационните движения, както и на преводи. Топлината води до увеличаване на температурата а това се дължи на увеличение на средната транслационна енергия на молекулите. Така молекулният газ ще изисква повече енергия за да увеличи температурата си с определена стойност, т.е., ще има по-голям топлинен капацитет от моноатомен газ.
 
Процесът на охлаждане включва отделянето на топлинна енергия от системата. Когато няма повече енергия която да се отдели, системата е в абсолютната нула, което не може да бъде постигнатапостигнато експериментално. Абсолютната нула е нулевата точка на термодинамичната температурна скала, също наричана абсолютна температура. Ако беше възможно да се охлади система до абсолютната нула. движението на частиците съставляващи я ще застинат и те ще бъдат в пълен покой . Под микроскоп в описанието на квантовата механика, обаче, материята все още има нулевата точка на енергия дори и при абсолютната нула, защото е на принципа на неопределеността.
{{редактирам}}
 
== Основна теория ==
За разлика от количеството топлина, температурата може да се разглежда като мярка за качеството „топлина” на тялото. Когато две системи са с една и съща температура, няма директен пренос на топлина, тя възниква спонтанно от [[проводимост]] или [[радиация]] между тях. Когато съществува температурна разлика между тях и има термично-проводяща или радиационна връзка между тях, се осъществява спонтанен пренос на топлина от по-топлата система към по-студената система, докато те станат в топлинно равновесие. Преноса на топлина се осъществява чрез [[топлопроводимост]] или чрез топлинна радиация.
Експерименталните физици, като например Галилей и Нютон, са установили, че има безкрайно много емпирични температурни скали.
 
== Топлинен капацитет ==