Японски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 17:
== Писменост ==
Японската писменост официално се нарича 漢字仮名交じり文 (kanji kana majiri bun), т.е смесена писменост от канджи (漢字 китайски йероглифи) и сричкови букви (仮名 кана). Терминът кана е надреден на термините хирагана (平仮名) и катакана (片仮名), с които се
=== Канджи ===
{{основна|Канджи}}
Според японските хроники навлизането на йероглифното писмо се отнася към края на IV - началото на V век, когато от кралство Пекче пристига кореецът 王仁 Wani и донася известния списък от 1000 йероглифа senjimon 千字文. Чак до началото на XX век този списък е служел като уводен курс в йероглифната писменост.
Докато графичната форма на китайските йероглифи след
==== Джион ====
Навлизането на китайските йероглифи и адаптирането им към
Повечето онни четения не се употребяват самостоятелно, а заедно с други такива четения образуват сложни думи от китайски тип наречени 漢語 kango. Има обаче и някои изключения. Така думата hon (книга) е онно четене на йероглифа 本, който има значения книга, основа, този, основният. Йероглифът 栓 пък има четене sen, което се употребява и в съчетания, и самостоятелно със значение тапа, кран.
==== Джикун ====
Макар и адаптирани към японската фонетика, китайските четения на йероглифите са били неразбираеми за японците, а това означава, че неразбираем е бил и самият графичен знак. За да стане ясно значението на йероглифа, то трябвало да бъде преведено на японски език. Това ставало чрез японска дума, съответстваща най-точно на значението на съответния йероглиф. По този начин възникнало четенето наречено jikun 字訓 или kun-yomi 訓読み. Така например към йероглифа 東 (изток) били добавени японските думи за това понятие higashi и azuma. В йероглифните речници kun-yomi обикновено се предава с хирагана или малки букви на латиницата.
Line 94 ⟶ 97:
'''Произношение:''' По-горе показаните (с едно-две изключения) са традиционните японски произношения или така нареченото кун-четене (''kun-yomi''). С навлизането на китайските йероглифи обаче много често китайското произношение се е запазило (разбира се, нагодено към японската фонетика). Това произношение се нарича он-четене (''on-yomi''). Огромното количество йероглифи в зависимост от случая могат да бъдат произнасяни както по ''on-yomi'', така и по ''kun-yomi'', като преобладаващото (но съвсем не стопроцентово) правило е, че ''on-yomi'' се използва в съставни думи от два и повече йероглифа.
Макар и малко на брой, има йероглифи изобретени в Япония поради липса на подходящи. Такъв пример е
Line 101 ⟶ 104:
Той е съставен чрез обединението на йероглифа за „човек“ <font face="serif" size=+4>人</font>и този за „движение“ <font face="serif" size=+4>動</font>.
=== Кана
Освен йероглифната система, описана накратко по-горе, съществуват две сричкови азбуки: хирагана и катакана. Като звуков състав те са идентични, разликата е единствено в тяхното използване. И двете азбуки са създадени на базата на опростено или стилизирано изписване на йероглифи. Например, символът あ (''а'') от хирагана е произлязъл от йероглифа 安 (''an'') — „сигурност“, а символът ア (''а'') от катакана е опростен вариант на йероглифа 阿 (''а''), често срещащ се например във фамилни имена. Символите от хирагана изглеждат по-заоблени, а тези от катакана — по-„ръбати“. И трите скрипта(Хирагана, Катакана и Канджи)се пишат във вертикален ред и от дясно наляво.
==== Хирагана ====
{{основна|Хирагана}}
Хирагана (вж. картинката в дясно) се използва главно за изписване на граматични компоненти. Така например, в думата 見た (''mita'' — видях), йероглифът 見 представлява коренът на глагола 見る (''miru'' — виждам), а символът от хирагана た (''ta'') е глаголно окончание за формиране на минало време. Всички частици, съюзи, следлози и пр. също се изписват с хирагана, както и някои типични японски думи, за които не са въведени йероглифи.
Символът を, макар и формално да попада в реда ''w'' на таблицата и би следвало да се чете ''wo'', на практика се произнася ''о'' и се използва само с граматична функция — като следлог на прякото допълнение. Символите は (''ha'') и へ (''he''), когато са употребени в граматичните си функции (съответно тематичен индикатор и следлог за посока на движение), се произнасят съответно ''wa'' и ''e''. В Хирагана се
==== Катакана ====
Line 142 ⟶ 145:
== Речник ==
[[Image:Japanese (standard) vowels.png|right]]▼
В етимологичен план думите в японския език могат да бъдат разделени на три пласта:
*'''和語''' (''wago'') — това е пластът от собственояпонски думи в японския език. Той е най-стар от трите. Съставя около 37% от речника на японския език. Характерно за думите от този пласт е, че нямат никакви морфеми от чужд произход. Друг отличителен белег на тези думи е, че никога не започват със звучна съгласна или пък със звуковете „п“ и „р“. Повечето глаголи и т.нар. „и-прилагателни“ (спрегаеми прилагателни, които в определителна позиция завършват на い (''i'')) попадат в този пласт. Например 飲む (''nomu'') — „пия“ и 楽しい (''tanoshii'') — „забавен“. Също и съществителни като 雨 (''ame'') — „дъжд“, или 人 (''hito'') — „човек“.
*'''漢語''' (''kango'') — т.нар. „китайска лексика“. Този пласт се появява в японския език с навлизането на китайските йероглифи. Представлява около 47% от японския речник. Думите в него са съставени от он-четенията на йероглифите и много от тях са изобретени в Япония. Поради тази причина тези думи реално не съществуват в [[китайския език]], макар и традиционно да са наричани китайски по произход. Такава дума е например 社会 (''shakai'') — „общество“. Този лексикален пласт е съставен основно от съществителни и т.нар. „на-прилагателни“ (прилагателни, които сами по себе си не са спрегаеми, а използват [[Копула (лингвистика)|копула]], освен това, когато са в определителна позиция завършват с частицата な (''na'')). Често в японския език думи от собственояпонски произход съвпадат по значение с думи от „[[китайски]] произход“. Например 車 (''kuruma'') — букв. „кола“ (японски произход) и 自動車 (jidōsha) — „автомобил“ (китайски произход). В тези случаи думите с китайски произход се считат за по-официални, докато собственояпонските - за по-разговорни. В този пласт попадат и думи от [[корейски]] произход. Напр. 寺 (''tera'') — „будистки храм“.
*'''外来語''' (''gairaigo'') — чужди думи. Думи, които нямат китайски, корейски или [[айну]] произход. Около 16% от речника на съвременния японски. Навлизат в японския от европейските езици. Първите подобни думи се появяват още
#Португалски - パン (''pan'') - „хляб“
#Холандски - コップ (''koppu'') - „чаша“
#Английски - カメラ (''kamera'') - „фотоапарат“, メモ (''memo'') - „бележка“
#[[Немски език|Немски]] - アルバイト (''arubaito'') - „почасова работа“
#[[Френски език|Френски]] - ズボン (''zubon'') - „панталон“
По части на речта японският речник е разделен на:
* [[Съществителни имена]] (名詞, ''meishi'') - 82,38%
Line 162 ⟶ 167:
== Външни препратки ==
▲[[Image:Japanese (standard) vowels.png|right]]
{{Уикицитат|Японски пословици и поговорки}}
* [http://kizuna-varna.org/ Курсове по японски език и калиграфия във Варна]
Line 169 ⟶ 173:
* [http://brng.jp/50renshuu.pdf Кана (фонетични азбуки) тетрадка (PDF)]
* [http://www.shotokai.com.br/akser-curso-de-japones.html AKSER Бразилия - курс японской Видео]
{{Link FA|ja}}▼
{{Link FA|vi}}▼
[[Категория:Японски език| ]]
▲{{Link FA|ja}}
▲{{Link FA|vi}}
{{Link FA|ro}}
{{Link FA|sco}}
{{Link FA|ia}}
| |||