Макри: Разлика между версии

[[Файл:Makri in Aegean Thrace - First Bulgarian Empire - Tzar Simeon the Great age marble leon .jpg|мини|дясно|Мраморен лъв от времето на Царцар [[Симеон Велики]] открит в 1916г1916 г. при Макри]]

[[Файл:Local Bulgarian young girls - Makri 1915.jpg|мини|дясно|Царство България - с. Макри, дедеагачкоДедеагачко, местни българки 1915г1915 г.]]

'''Макри''' ({{lang-el|Μάκρη}}) е неголямо селище в [[Беломорска Тракия]] в [[Дедеагач (дем)| община Дедеагач]] в източната част на най-южните полегати възвишения на планината [[Овчарица (планина)|Овчарица]], където тя се среща с [[Бяло море]]. Отстои на 9 км западно от гр. [[Дедеагач]] и на около 700 m от беломорския бряг, където след заобикалящите селото маслинови, бадемови и смокинови насаждения, кремове (лилии) и зокуми (олеандри) е крайбрежниякрайбрежният квартал на Макри (Παραλία Μάκρης) с неговото не голямо, но сравнително добре устроено пристанище и няколко километровияняколкокилометровия плаж, наречен на намиращия се там параклис "Св. Петка" (Αγία Παρασκευή - Агиа Параскеви). Център е на демова секция Макри, която има 1674 жители. Името му означава "продълговато място" (от гр. μακρά).

* През Първата световна война по време на първото българско управление на Беломорието е открита рекламираната днес като пещераПещера на [[Циклопциклоп]]a, местните дори показват креслото на победилия го [[Одисей]]. ТяПещерата е малка пещера, с две помещениязали. Намира се в скала на хълма над плажа. Гръцката национална служба по археология започвазапочна разкопки чак през 1988 г., които не са завършени и до днес. Първоначално Г. Балакис (Γ. Μπαλακάκης) погрешно определя обекта като Зони - известната емпория (укрепен пазарен пункт) на [[Самотраки]] , но проучванията го опровергават. Мястото е обитавано от праисторически времена до византийския период, наоколо са издълбали различни структури, какокато стълби и ниши.<br />

ОткритиОткрито са:е важно за науката енеолитно селище от 4500-3000 г. пр. Хр. с останки от жилищни подове, глинобитни стени усилени с колове, пещи, три неолитни погребения под подовете на жилищата,. цетнралнотоЦентралното пространство представлява глинена платформа, място за съхранение на съдове и склад. вероятноВероятно свързанисвързана с наченките на власт, организирала стопанскиятстопанския живот в селището, могилата продължава да се обитава от прототракийско население през бронзовата епоха (3000-1050 пр. Хр.). Животът не прекъсва и през ранножелязната епоха (1050-650 г. пр. Хр.), когато около 1000 г. пр. Хр. тук се установява едно малко селище на [[траки]]те. Гръцките колонисти дошли впрез 7-ми век пр. Хр. създават малък търговски пункт (емпорион) ограден със стена. От него са открити останки от две складови сгради от античната епоха, част наот римската стена, шахти, стени и жилища принадлежащи на малката търговска станция от римско време. <br />

ВъвПо византийско време, около 10 век сл. Хр., могилата е преврнатапревърната в гробище, а селището се премества малко по-навътре в сушата при днешното Макри, където са установени руини, включително на византийски укрепления, църкви от 10 и 12 векв., останки от османскиятосманския период и турски бани, погребално [[теке]] на [[бекташи]]те.

* ЕнорийскаЕнорийската църква на Макри "Св. Анастасия" е построена към 1833 г. като правоъгълна сграда с размери 30 х 25 м вот базиликален тип с дървен таван. Изглежда е изглеждаиздигната върху руините на по-стара християнска църква, защото таконатакова е било изискването на турскияттурския закон и има надпис, на коитокойто се чете годината 1100. ХрамаХрамът е с дърворезбен позлатен иконостас от 17ти17 век и стари православни икони от 17ти17 до 19ти19 век с висока художествена стойност. Множество фрагменти от мраморни плочи, капители, изображения, които са изложени на открито, от южната страна на сградата, говорят за съществувал преди късноантичен храм. Повечето от иконите и&#768;, особено по-малките, са прибрани в Църковния музей в Дедеагач и са заменени с модерни икони във византийски стил. В непосредствена близост до църквата "Св. Анастасия", от север са останките от по-рннатаранната църква "Св. Димитър", която е била обърната на джамия и по-късно силно пострадва от земетресения.

* Макрийски монастирманастир „Успение Богородично“ (Κοίμηση Θεοτόκου). Това е новаТази обител е новнова, съградена през 1980 г. работиРаботи от 1983 година. МанастирскияМанастирският празник е на Голяма Богородица - 23 август. В центъра на двора му е издигната голяма църква във византийски стил, зографисана от художника Златанос със сцени от живота на Христос. ХрамаХрамът и големияголемият двор са обградени от няколко етажа спални крила. Освен централния храм „Успение Богородично” има и още един по-малък храм - „Св. Андрей”. МонастирътМанастирът е женски, има около 50 монахини и двама свещеници, които живеят извън женския метох. Монахините въвВъв времето свободно от служби провеждатмонахините занимаваниясе позанимават с иконопис, шев и бродерия, леене на свещи, градинарство и пр. МонастирътМанастирът поддържа връзки с православни монастириманастири в България, Сърбия, Румъния, Русия, Сирия и Ливан.

Макри е бил крепост, която е превзета от [[цар Калоян]]<ref>Георги Акрополит, "..."И той ([[Калоян]]) сринал до основите му Филипопол ([[Пловдив]])..., а освен това всички други градове: Ираклия ([[Долна Джумая]]), Панион (на [[Мраморно море]]), [[Родосто]], Хариопол ([[Хайребол]]), Траянопол (Лутра до [[Дедеагач]]), '''Макри''', Клавдиопол, Мосинопол (до [[Гюмюрджина]]), Перитор, и много други , които не е нужно да изброяваме. А населението вдигнал от там и го настанил край бреговете на Истър ([[Дунав]]) "/ (ГИБИ VIII , стр. 156/), тези събития стават през 1205 годг. /(Златарски ,История История, том III , 237-238/)</ref>.

[[Любомир Милетич]] посочва, че към 1912&nbsp;г. селото се състои от 8 къщи българи патриаршисти, 80 - турци и 22 къщи гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295]</ref>

Българските войски освобождават Макри заедно с [[Дедеагач]] на 6 ноември 1912 г.

При сключването на [[Букурещки договор (1913)|БукурещкиятБукурещкия договор]] впрез 1913 г. [[Елевтериос Венизелос|Венизелос]] иска граница при село Макри, но претенциите му са отхвърлени и Макри заедно с [[Беломорска Тракия]] остават в България.

На основание Закона за митниците от октомври 1913 година е открита българската митница в Дедеагач с митничарски клонове в с. Макри и в с. [[Мароня]] <ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/st/st_4.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр. 263]</ref>

ВПрез 1914 г. в с. Макри се заселват [[малоазийски българи]] бежанци 4 семейства (общо 21 души) от [[Тьойбелен]].

<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/dsh_28.htm Димитър Шишманов, Необикновената история на малоазийските българи, стр. 248]</ref>

Само за година след като Беломорието става част от България до средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първите регулационни планове прилагат върху терена уличната и дворната [[регулация]] на селата Макри, Дикилиташ, Хасанлар, Обалар, [[Шахин]]лар, [[Лъджакьой]], Урунджик, [[Окуф]] и [[Фере]]. <ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр. 201]</ref>

ВПо време на Първата световна война през 1915 г. и 1916 г. 40-ти пехотен Беломорски полк организараорганизира Макренската позиция от с. Макри до устието на р. Марица и осъществява отбраната и охраната на гр. [[Дедеагач]] и на беломорския бряг.<ref>[http://www.militarymuseum.bg/Polkove/pz.html 1]</ref> <ref>[http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=70 2]</ref>

Художникът проф. [[Никола Кожухаров]] вдъхновен от действията на младата българската авиация при Макри през 1916 г. рисува картината " Бомбардиране на транспортен параход при Макри от нашите аероплани". в 1916 г.<ref>[http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=85 5-ти въздушен полк]</ref>

ВПрез 1919 г. на международно ниво е предоставена възможността при Макри да се установи територия под българско управление, тогава великитеВеликите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв.м (3км3 км по брега с 1км1 км дълбочина) на крайбрежието между Макри и [[Дедеагач]], където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет<ref>История на България т. ІV Българската дипломация от древността до наши дни, под редакцията тана доц. Емил Александров, С. 2004, стр. 366-369</ref>, но в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на [[Бяло море]] ссъгласно чл. 48 от [[Ньойски договор|НьойскиятНьойския договор]], което свое задължение тя напълно погазва.

В следСлед повторното освобождаване на [[Беломорие]]то на 20 април 1941 г. в района на с. Макри и Дедеагач презот 1941 до септември 1944 г. е съсредоточен [[Десети пехотен родопски полк]] командван от полк. Кирил Христов.