Никола Тонджоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 15:
== Биография ==
Роден е в град [[Самоков]], тогава в Османската империя. Произхожда от занаятчийско семейство, а негов брат е Димитър Тонджоров, учител в [[Пловдив]], [[Копривщица]], Самоков, [[Брезник]] и [[Батак]], където е убит през [[Априлско въстание|Априлското въстание]] . Друг негов родственик е [[Иван Тонджоров|Иван Алексиев Тонджоров]], протестантски пастор и проповедник, сътрудник на списание „[[Зорница (вестник)|Зорница]]“, вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“ и други<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.657</ref>.
Никола Тонджоров учи в родния си град между 1826-1827 година при [[Неофит Рилски]], с когото поддържа приятелска връзка и по-късно му изпраща събрани народни песни. В [[Букурещ]] усвоява [[взаимоучителна метода|взаимоучителната метода]]. От януари 1835 година преподава в [[Свищов]]. В същата година открива [[взаимно училище]] в Самоков, в което преподава до 1843 година. Преподава в Пловдив между 1844 - 1846 година, в [[Кюстендил]] през 1847-1848 и 1849-1850 година. Ускорява направата на взаимното училище, обзавежда го с чинове, взаимоучителни таблици (66 бр.), черна дъска, катедра за учителя. През 1850 година разкрива ново светско училище, в което постъпват завършилите Взаимното училище. Въвежда нови науки: история, география, битоописание, благонравие, катехизис, граматика, гръцки език, смятане и гимнастика. Преподава по нова методика — [[класно училище|класно-урочна]]. Въвежда и тържествените годишни изпити (изпитанието), които отначало се провеждат на 30 януари. Ръководи и двете училища и е наричан главен учител. От способните ученици подготвя свои помощници (подидаскали) за Взаимното и за по-маловажните предмети в класното училище. Обявен е от турците за „московец" (заради гимнастиката, в която виждали военна подготовка на учениците), и е принуден преждевременно да напусне града. Между 1850-1852 година преподава във [[Велес]]<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.658.</ref>.
Загива мъченически в [[Батак]], където го заварва Априлското въстание от 1876 година<ref>[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.647;</ref>. Негови възпитаници са изтъкнатите възрожденски деятели [[Йордан Хаджиконстантинов Джинот]], [[Натанаил Охридски]], [[
== Бележки ==
| |||