Авксентий Пелагонийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 23:
Завръща се в България и е изпратен от [[Българска екзархия|Екзархията]] за учител-инспектор в [[Одринско българско свещеническо училище|Одринското духовно училище]]. В 1884 година започва да преподава в [[Самоковско богословско училище|Самоковската семинария]], а в 1890 г. е преместен в [[Петропавловска духовна семинария|Петропавловската семинария]] в [[Лясковец]].<ref name="Църковен вестник 34"/>
През 1891 г. отличилият се млад йеродякон е призован от екзрх [[Йосиф I Български]], който го назначава за чиновник за особени поръчки. През пролетта на същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за председател на [[Солунска българска община|Солунската българската църковна община]]. В Солун показва добри администраторски дарби и висок патриотизъм и отличното владеене на книжовния османски турски и дипломатическите му умения му помагат в борбата с врага на българското движение валията [[Мустафа Зихни паша|
=== Велешки владика ===
След получаването на султански [[Берат (султан)|берат]] за български екзархийски владици във [[Велес]] и [[Неврокоп]] през април 1894 г. архимандрит Авксентий е предложен от Екзархията на велешките избиратели и единодушно е избран за велешки митрополит и на Гергьовден 1894 година е ръкоположен от екзарх Йосиф. В Солун е посрещнаст от шестчленна велешка делегация и престигането му във Велес е грандиозно отпразнувано от гражданството. Във [[Велес]] основната задача на младия митрополит е да укрепи българското просветно дело и да спре домогванията на сръбската пропаганда, която се опитва да се загнезди в близкото до Велес и богато [[Башино село]] и да отнеме църквата от българите. Основни противници са му гръцкият дебърски и велешки митрополит и каймакаминът, който подкрепя сръбските домогвания. Митрополит Авксентий пътува до Солун, където няколко месеца действа дипломатично пред валията Зихни паша. След това лично обикаля селата в епархията, за да възпира увличането по парите на сръбската пропаганда. В крайна сметка правителството отстранява сръбския свещеник от Башино село и предава местната църква на българските жители.<ref name="Църковен вестник 34"/>
След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] развива широка дейност за закрила на изложеното на произвола на властите българско население. Успява да спечели приятелството на румелийския главен инспектор [[Хюсеин Хилми паша]], който поради това се отнасял с особено внимание към неговите ходатайства. Хилми паша често го сочи за пример за верноподан български владика и го нарича „и добър чиновник, и добър българин“.<ref name="Църковен вестник 35"/>
| |||