Смрадлика: Разлика между версии

'''Смрадлика''' или, позната още като '''Тетратетра''', (''Cotinus'') е [[дърво]], високо до 12 метраm, или [[храст]], висок до 5 метра,m. Смрадликата е близъкблиза до [[род (биология)|рода]] [[Шмак]] (''Rhus''). Най-известни са видовете:

Клоните муна дървото имат червеникава гладка [[кора]] и жълта [[дървесина]]. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура ([[жилкуване]]). Отдолу са сивозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През [[есен]]та те почервеняват. Цветовете са зеленикавобледи, двуполови, събрани в съцветие - метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки разположени между [[венчелистче]]тата. Цветните дръжки са покрити с дълги [[власинки]]. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. [[Плод]]ът е черен и гол.

Съдържа до 25% [[дъбилни вещества]], главно [[галотанин]]и, [[флавоноид]]ите - [[мирицитрин]] и [[фустин]], [[галова киселина]], [[етерично масло]]. В стъблото се съдържа [[флавоноид]]ът - [[физетин]].

{{източник|Билката действа затягащо, противовъзпалително и антисептично}}. Гнойни, незаздравяващи рани буквално за една нощ заздравяват след като се покиснат в отвара от смрадлика. Капки от нея може да се използва дори при възпаление на лигавицата на клепачите. Употребява се още при [[диария]] и [[дизентерия]]. Отварата не бива да се пие като чай в големи количества, понеже предизвиква повръщане. Прилага се вътрешно само на малки дози - една-две чаени лъжички. В българската народна медицина смрадликата се употребява още и при киселини в [[ стомаха]], [[язва]], задух, кръвохрачене, заболяване на бъбреците и др.

* ''Билките в България и използването им'' - Земиздат - 1971