Вълче поле: Разлика между версии

 

 

 

* Паметник на загиналите граничари от гранична застава Г. Косовски в центъра на селото. История: През първата половина на месец март 1952 г. група от четирима диверсанти преминава границата от гръцка на българска територия близо до гранична пирамида 371, намираща се на 5 км. източно от с. Вълче поле. След като преминават през граничната бразда, бандитите се спускат по т.нар. „бандитска пътека”, която заобикаля връх Сарабурун от югозапад, преминава през връх Малкия Голак по посока на връх Шейновец (Курткале) и вътрешността на страната. Маршрутът им от границата до западното подножие на Сарабурун преминава през левия фланг на участъка на гранична застава „Круша” и е в близост до десния фланг на участъка на застава „Орел”. Застава „Круша” се намира на 3 км. югоизточно от с. Вълче поле, а застава „Орел” – високо в планината (Североизточни Родопи / ридът Гората) на 3 км. източно от Шейновец. В близост до Сарабурун се намира кошарата на овчаря Атанас Горастев. Бандитите се опитват да го вербуват за тяхната кауза, като му поставят различни задачи, с уговорката, че на връщане ще проверят как ги е изпълнил. След това те продължават към Шейновец и вътрешността на страната. Овчарят информира граничарите от застава „Круша” за бандитите, но вече е късно – минали са 2 часа, бандитите са далече и няма възможност за адекватна реакция. Тъй като се предполага, че и на връщане бандитите ще използват същия маршрут, командването на Гранични войски взима решение да се направи засада на пътеката, по която се движат бандитите. В подкрепление на граничарите от застава „Круша” са докарани граничари от съседните застави. Местността остава блокирана двадесет денонощия. Чака се преминаването на бандитите. В състава на засадата са и граничарите: младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. Асен Илиев служи на застава „Орел”, Стоил Косовски на „Круша”, а Георги Стоименов – през една застава на юг от „Круша”. В 6 ч. сутринта на 31 март 1952 г. около Сарабурун има гъста мъгла. На връщане бандитите са трима. Попадат на засадата. Заповядано им е да се предадат. Те не се подчиняват и започва престрелка между тях и граничарите. Бандитите се пръскат моментално и всеки сам започва да търси начин да се измъкне от засадата. Стреля се напосоки, защото мъглата е много гъста. Постепенно част от боя се пренася и по склоновете на Сарабурун. Пръв пада убит Стоил Косовски, докато хвърля граната по бандитите. Георги Стоименов е тежко ранен. След края на боя на път за болницата Стоименов умира. Асен Илиев се отделя от останалите незабелязано и тръгва да пресече пътя на бандитите на граничната бразда близо до пирамида 371, където излиза „бандитската пътека”. Никой не забелязва кога Асен се отделя от другите. След края на боя го намират убит до Кралимарков камък, намиращ се на 200 м. северозападно от гранична пирамида 372. Близо до него е открит убит и единият от бандитите. Двама от бандитската група са убити в престрелката, а един е ранен и заловен жив. В престрелката при връх Сарабурун загиват младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. И на тримата посмъртно е присвоено званието младши лейтенант и са удостоени с правителствени награди. Заставите на които служат тримата граничари, започват да носят техните имена. Във всяка една от тези три застави има паметници и паметни плочи на загиналите граничари. В момента тези паметници се съхраняват в музея на граничарите, намиращ се Гранично полицейски участък - Ивайловград (бившият граничен отряд). На малка поляна западно от Сарабурун е построен паметник на тримата загинали граничари. Той стои там и днес. През 1982 г. в центъра на с. Вълче поле също е открит паметник на тримата загинали граничари, който представлява обелиск с триъгълна форма, в горната част на всяка от страните на който се виждат лицата на тримата граничари и техните имена. Ако човек се вгледа, ще забележи, че всяко едно от трите лица гледа приблизително в посока на своята застава. Всяка година на 31 март граничари от различни поколения се събират, за да почетат паметта на загиналите. Автор: http://bg.wikipedia.org/- "Престрелка при връх Сарабурун"