Вълче поле: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 3 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q2013253 (translate me)
м →‎Културни и природни забележителности: /без неенциклопедично съдържание
Ред 47:
 
 
* [[Глухите камъни]]
* "Глухите камъни" е най-големият тракийски скален култово-погребален комплекс, създаден преди няколко хилядолетия. Подбни тракийски скални комплекси има и край село долно черковище и над Ардино, в местността "Орлови скали". Турските имена на подобни скални погребални комплекси са "Кован кая", от "кован" = пчелна пита и "кая" = камък (меден камък ?), скала, и "Дженевиз пенджур" - Генуезки прозорци..... "В култовия комплекс "Глухите камъни" има над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок висок 30 метра. Предполага се, че са се използвали за погребални урни. На 50м. от нишите са мегалитните гробници, две от които са отлично запазени. Първата представлява помещение дълго 2м. и широко 1.5 метра, издълбано в гранитната скала. От него чрез 33 издялани в камъка стъпала се отива на самия връх, на който е разположена гробницата – мавзолей с размери 3 х 3 м. Целият погребален комплекс Глухите камъни е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес. Мегалитният комплекс Глухите камъни е бил едно от най-големите тракийски светилища от пр. Хр., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети. Християнски гроб, в който е погребана млада жена, откри екипът на д-р Нехризов от Археологическия институт с Музей на БАН в местността „Глухите камъни”. Местните жители разказват легенди за тракийското селище тук, а изровеният скелет доказва, че светилището е използвано и от ранните последователи на Христос в Източните Родопи. Жената е погребана по типично християнски обред - със скръстени на гърдите ръце, а лицето й е обърнато на изток, обяснява д-р Нехризов. Сред другите по-интересни открития на археолозите са части от керамика с много красива декорация. Колко древни са Глухите камъни и за какво са ги използвали нашите прадеди траките? През първото хилядолетие тук е кипял живот, става дума за ранно- и късножелязната епоха, твърди д-р Георги Нехризов. Скалите са обявени за паметник на културата. В над 200 изсечени в камъка трапецовидни ниши траките са поставяли праха на своите мъртъвци. От връх Св. Марина към река Арда преди векове е имало огромен град с улици и къщи, най-високото възвишение пък е служело за култ към Бога Слънце. Археолозите откриват и уникален тракийски петроглиф - рисунка, изсечена в скалата, още в първите дни на проучването. "Доста се поровихме, за да разшифроваме знака. Изобразена е ладия, която пренася Слънцето", разказва д-р Нехризов. Според него това е емблемата на целия комплекс, който обаче не е изграден във връзка със соларния култ. По-скоро Глухите камъни са свързани с култово-погребалните вярвания на траките от I век пр. Хр., смята д-р Нехризов. За издълбаните върху монолитния скален блок с височина 30 м. трапецовидни ниши се предполага, че са използвани за погребални урни на по-бедните жители, които не са можели да си позволят скална гробница. На 50 м. от тях са мегалитните гробници, две от които са отлично запазени. Първата представлява помещение, дълго 2 и широко 1,5 м, издълбано в гранитната скала. От него 33 издялани в камъка стъпала отвеждат до самия връх, на който е разположена гробницата мавзолей. Целият погребален комплекс е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес. Имало и богато украсена средновековна църква която обаче е срината от иманярите. В пръста са намерени и фрагменти от стенописи. При работата си археолозите използват изключително внимателен метод на проучване. Те разкриват малки площи, а регистрираното засипват отново с пръст. Целта е да не се оголват огромни скални масиви, обяснява Нехризов. Засега обаче ученият се въздържа от конкретни заключения и трактовки. Обещава, че след края на проучването ще обобщи подробностите. В едно обаче д-р Нехризов е убеден: комплексът ще е обект на проучвания десетилетия наред, защото в него е имало живот през няколко епохи." Автор: Д-р. Нехризов.
 
 
* Паметник на загиналите граничари от гранична застава Г. Косовски в центъра на селото. История: През първата половина на месец март 1952 г. група от четирима диверсанти преминава границата от гръцка на българска територия близо до гранична пирамида 371, намираща се на 5 км. източно от с. Вълче поле. След като преминават през граничната бразда, бандитите се спускат по т.нар. „бандитска пътека”, която заобикаля връх Сарабурун от югозапад, преминава през връх Малкия Голак по посока на връх Шейновец (Курткале) и вътрешността на страната. Маршрутът им от границата до западното подножие на Сарабурун преминава през левия фланг на участъка на гранична застава „Круша” и е в близост до десния фланг на участъка на застава „Орел”. Застава „Круша” се намира на 3 км. югоизточно от с. Вълче поле, а застава „Орел” – високо в планината (Североизточни Родопи / ридът Гората) на 3 км. източно от Шейновец. В близост до Сарабурун се намира кошарата на овчаря Атанас Горастев. Бандитите се опитват да го вербуват за тяхната кауза, като му поставят различни задачи, с уговорката, че на връщане ще проверят как ги е изпълнил. След това те продължават към Шейновец и вътрешността на страната. Овчарят информира граничарите от застава „Круша” за бандитите, но вече е късно – минали са 2 часа, бандитите са далече и няма възможност за адекватна реакция. Тъй като се предполага, че и на връщане бандитите ще използват същия маршрут, командването на Гранични войски взима решение да се направи засада на пътеката, по която се движат бандитите. В подкрепление на граничарите от застава „Круша” са докарани граничари от съседните застави. Местността остава блокирана двадесет денонощия. Чака се преминаването на бандитите. В състава на засадата са и граничарите: младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. Асен Илиев служи на застава „Орел”, Стоил Косовски на „Круша”, а Георги Стоименов – през една застава на юг от „Круша”. В 6 ч. сутринта на 31 март 1952 г. около Сарабурун има гъста мъгла. На връщане бандитите са трима. Попадат на засадата. Заповядано им е да се предадат. Те не се подчиняват и започва престрелка между тях и граничарите. Бандитите се пръскат моментално и всеки сам започва да търси начин да се измъкне от засадата. Стреля се напосоки, защото мъглата е много гъста. Постепенно част от боя се пренася и по склоновете на Сарабурун. Пръв пада убит Стоил Косовски, докато хвърля граната по бандитите. Георги Стоименов е тежко ранен. След края на боя на път за болницата Стоименов умира. Асен Илиев се отделя от останалите незабелязано и тръгва да пресече пътя на бандитите на граничната бразда близо до пирамида 371, където излиза „бандитската пътека”. Никой не забелязва кога Асен се отделя от другите. След края на боя го намират убит до Кралимарков камък, намиращ се на 200 м. северозападно от гранична пирамида 372. Близо до него е открит убит и единият от бандитите. Двама от бандитската група са убити в престрелката, а един е ранен и заловен жив. В престрелката при връх Сарабурун загиват младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. И на тримата посмъртно е присвоено званието младши лейтенант и са удостоени с правителствени награди. Заставите на които служат тримата граничари, започват да носят техните имена. Във всяка една от тези три застави има паметници и паметни плочи на загиналите граничари. В момента тези паметници се съхраняват в музея на граничарите, намиращ се Гранично полицейски участък - Ивайловград (бившият граничен отряд). На малка поляна западно от Сарабурун е построен паметник на тримата загинали граничари. Той стои там и днес. През 1982 г. в центъра на с. Вълче поле също е открит паметник на тримата загинали граничари, който представлява обелиск с триъгълна форма, в горната част на всяка от страните на който се виждат лицата на тримата граничари и техните имена. Ако човек се вгледа, ще забележи, че всяко едно от трите лица гледа приблизително в посока на своята застава. Всяка година на 31 март граничари от различни поколения се събират, за да почетат паметта на загиналите. Автор: http://bg.wikipedia.org/- "Престрелка при връх Сарабурун"