Роберт Шуман: Разлика между версии

ПрезСлед 1828смъртта годинана баща си, в [[1828]]г. по настояване на майкаовдовялата си, която е останала вдовицамайка, Роберт Шуман постъпва в университета[[Лайпцигски университет|Университета в Лайпциг]], за да учи право[[Право]], но страстта му към музиката продължава. На следващата година се премества в Хайделбргския[[Хайделбергски университет]], а две години по-късно, със съгласието на майка си, започва да взема уроци по пиано при известния тогава Фридрих Вик и по композиция при Г. Дорн. Потопява се изцяло на музиката, опитвайки се да навакса времето, изгубено в университета. Наклонностите му обаче не са само в областта на музиката тъй като под влияние на баща си Роберт е и много добър литератор и новелист. Заедно с брат си се заемат сзаематс дейността на книжарницата и на издателската къща “Gebruder''Братя Шуман'' (Gebruder Schumann”Schumann) в Цвикау, наследство от баща им.

Шуман не успява да реализира мечтата си да стане голям пианист, тъй като при своите фанатични експерименти, упражнявайки се с механично устройство да укрепи мускулите на ръцете, вместо да усъвършенства техниката си на пианист през 1831-1832 година губи възможността си да използва безименния пръст на дясната си ръка. Тогава решава да се посвети на композирането. Интроспективен и оригинален с първите си композиции Шуман се опитва да скъса с традицията на класическите форми и структури, които той счита за прекалено рестриктивниограничаващи. Творчеството му привлича вниманието на мнозина и се озовава в центъра на кръг от млади музиканти и любители на музиката. През своя живот той пътува много в Италия. Посещава Милано, Бреша, Венеция и остава очарован от италианската музика. Загубата на майка му и на двамата му братя го оставят дълбоко разстроен до края на живота му.

През [[1834]]г. Роберт Шуман решава да започне издаването на списанието за музика Neue Zeitschrift fur Musik (Нов музикален вестник), предназначено да се противопостави на старите методи на преподаване, което според него пречи на развитието на изкуството, но също така е и срещу натрапчивото аматьорство. То се превръща в едно от най-влиятелните печатни музикални издания. Между [[1835]] и [[1844 година]]г. Шуман пише сам по-голямата част от статиите за списанието. Като негов редактор прави редица сериозни изследвания, но ранните му творби не намират подкрепа сред кръгав приятелския му кръг, а за широката общественост се оказват твърде сложни.

През октомври [[1838 година]]г. композиторът отива във Виена, но в началото на април през следващата година се връща в Лайпциг. Става доктор по философия в Лайпцигския университет. През този период Шуман се влюбва в дъщерята на своя учител, [[Клара Шуман|Клара Вик]], която също е талантлива пианистка и композиторка. Когато йѝ прави предложение за женитба, нейният баща е категорично против, тъй като въпреки огромния талант на Роберт, той вижда в него липсата на душевно равновесие. Въпреки това на [[12 септември]] [[1840 година]]г. двамата влюбени се женят. Първите години от съвместния им живот са много щастливи и се оказват изключително плодотворни за младия композитор. Впоследствие им се раждат осем деца.

Шуман, който дотогава е бил посветен изключително на композиции за пиано, започва да създава камерни и симфонични произведения. През [[1843]] композициите му се различават с по-разнообразен състав, но сред тях преобладават хоровите творби (без съмнение най-неразбраните от работата на Шуман). Основателят на консерваторията в Лайпциг, -[[Феликс Менделсон Бартолди]], кани Шуман да преподава, и той приема. Една година по-късно заедно със съпругата си предприемат турне в [[Руска империя|Русия]], където са приети с големи почести. Посещават [[Санкт Петербург]] и [[Москва]], а след това Лайбциг и Дрезден. Тогава за първи път се проявяват признаците на нервното разстройство на композитора.

След възстановяването си Роберт Шуман поема ръководството на местното филхармонично дружество ([[1847]]), а през [[1848]] основава смесени хорови общества. Две години по-късно е обявен за генерален директор по музика в [[Дюселдорф]]. Но симптомите на психическата му нестабилност се влошават. Шуман страда от амнезия, остава замислен в продължение на часове и заради състоянието му през есента на [[1853 година]]г. не му подновяват договора му. Заедно със съпругата си посещават Холандия, но той отново получава нервни пристъпи. През [[1854]]г. се опитва да сложи край на живота си, хвърляйки се в [[Рейн]]. Изпратен е на лечение в психиатрична болница в [[Ендених]], близо до Бон. В продължение на две години е подпомаган от съпругата си и от своя приятел [[Йоханес Брамс|Брамс]], които остават с него до смъртта му. Предполага се, че здравословните проблеми, които придружават Шуман в продължение на дълги години, се дължат на инфекция от [[сифилис]].