Домициан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 32:
 
==Ранен живот==
Според [[Светоний]] Домициан прекарва детството си в нищета и порок, в дома му нямало нито един сребърен съд (белег на бедност), а бившият [[претор]] [[Клодий Полион]] пазел и нерядко показвал собственоръчно написана бележка от Домициан, в която той обещавал да прекара с него една нощ. Светоний пише: ''"Според някои Домициан се отдавал и на непосредствения си приемник [[Нерва]]"''. Летописците от това и по-късно време, като [[Плиний Млади|Плиний]], Светоний и [[Тацит]], излагат много подробни факти и правят осъдителни оценки за характера на Домициан - високомерен и мрачен, склонен към усамотение, ленив,плах изнежени избухлив, плахводел ленив и избухливизнежен живот, а оплешивяването му било неговото слабо място,; амрачен и високомерен в общуването, с течение на времето се засилвала неговата коварност и отмъстителност.
 
Домициан прекарва своите младежки години и ранна кариера в сянката на брат си [[Тит]], който печели войнска слава по време на [[Първа юдейско-римска война|Първата Еврейско-Римска война]]. Тази ситуация продължава и при управлението на [[Веспасиан]], който става император през [[69]] г., след [[гражданска война|гражданската война]], известна като [[Година на Четиримата императори]]. Докато Тит управлява като съ-император с баща си, Домициан е държан настрани от управлението - той получава почести, но няма отговорности.
 
Когато Веспасиан умира на [[24 август]] [[79]] година той е наследен от Тит. Скоро Тит умира на [[13 септември]] [[81]] година. На следващия ден Домициан е провъзгласен за император от [[Преторианска гвардия|Преторианската гвардия]], с което се полага началото на неговият 15-годишен [[принципат]].
[[Image:Domitian Denarius.jpg|left|150px|thumb|[[Денарий]] на Домициан]]
[[Image:Domitian statue Vatican.png|ляво|150px|thumb|Статуя на Домициан като военачалник, в поза имитираща Октавиан Август (Ватикански музеи, Рим)]]
 
==Император==
[[Image:Domitian Denarius.jpg|left|150px|thumb|[[Денарий]] на Домициан]]
[[Image:Domitian statue Vatican.png|ляво|150px|thumb|Статуя на Домициан като военачалник, в поза имитираща Октавиан Август (Ватикански музеи, Рим)]]
Опрян на армиите, провинциалното население, [[лумпен|лумпенпролетариат]]а и [[плебс]]а в Рим, Домициан твърдо налага новия режим на военен абсолютизъм. За разлика от баща си и брат си, Домициан засилва монархическите тенденции, изисквайки гражданите да се обръщат към него с високопарната титла "Доминус" ("господар"), с което предизвиква негодуванието на всички обществени слоеве. Той среща съпротивата на благородниците от Сената, сред които възникват интриги и заговори. Мнителен по природа, Домициан реагира бурно и подтиска чрез терор опозицията на знатните.
 
===Вътрешна политика===
За да запази благоразположението на широките маси от народа, Домициан възобновява масовата практика на раздаване на храна и подаръци, организира пищни представления, състезания и празненства, опрощава данъци на населението, увеличава заплатите на войниците. През [[88]] г. са отпразнувани Ludi Saeculares - секуларните (столетните) игри в Рим, на които представят зрелища с гладиатори и екзотични животни.

В столицата построяваса новпостроени още нови обществени сгради - [[одеон]], [[Стадиона на Домициан]], [[Двореца на Флавиите]] на Палатин, завършвазавършени или поправяпоправени са някои строежи, започнати от предшественицитепредишните муимператори (като [[Колизеум]]а например). Всичко това е свързано с увеличени разходи, което влияе твърде зле на [[хазна]]та и с течение на времето Домициан започва да практикува т.нар. проскрипции - конфискация на частна собственост в полза на държавата, засягайки особено представителите на [[нобили]]тета и богатите [[сенатор]]и, които и без друго не одобряват неговата [[политика]].
 
В държавните дела Домициан следва модела на просветено [[самодържавие]]. Той се стреми да възвърне силата и блясъка на империята от времето на [[Август]]. Заздравява контрола над [[администрация]]та и прилага строги мерки срещу [[корупция]]та; според неговия съвременник Светоний, имперските служители никога не са били по-неподкупни, а провинциите изпитват облекчение от бюрократичния произвол. Смята се че това допринася за последвалия възход на градовете по време на следващите императори от Златния век на Рим. Но, все пак, при всичките му усилия и лична заинтересованост във всяка сфера, Домициан не винаги се оказва достатъчно компетентен, а неговата икономическа политика като цяло се счита за непопулярна и не съвсем ефективна. В първите години на управлението му е възстановен първоначалният висок стандарт на сребърните [[денарий|денарии]], но изчерпаните средства и паричните затруднения карат императора да изостави тези опити и да повиши данъците. Заповядва да се изкоренят лозята в Италия, за да бъде увеличено производството на зърно, и с това си навлича подигравките на народа.
 
Въпреки всичките му усилия и лична заинтересованост във всяка сфера, Домициан не винаги се оказва достатъчно компетентен, а неговата икономическа политика като цяло се счита за непопулярна и не съвсем ефективна. В първите години на управлението му е възстановен първоначалният висок стандарт на сребърните [[денарий|денарии]], но изчерпаните средства и паричните затруднения карат императора да изостави тези опити и да повиши данъците. Заповядва да се изкоренят лозята в Италия, за да бъде увеличено производството на зърно, и с това си навлича подигравките на народа.
 
Популизма и стремежите на Домициан към автократична власт и божествени почести стават причина за възмущение и недоволство срещу императора, критикуван най-вече от благородниците и образования елит. Като следствие той предприема гонение на всички [[астролог|астролози]] и някои [[философ]]и, по подобие на Веспасиан, за което е наречен "Плешивия Нерон". Също така засяга [[християнство|християни]]те и [[юдеи]]те, които биват обявени извън закона и подложени на репресии.
В държавните дела Домициан следва модела на просветено [[самодържавие]]. Той се стреми да възвърне силата и блясъка на империята от времето на [[Август]]. Заздравява контрола над [[администрация]]та и прилага строги мерки срещу [[корупция]]та; според неговия съвременник Светоний, имперските служители никога не са били по-неподкупни, а провинциите изпитват облекчение от бюрократичния произвол. Смята се че това допринася за последвалия възход на градовете по време на следващите императори от Златния век на Рим. Но, все пак, при всичките му усилия и лична заинтересованост във всяка сфера, Домициан не винаги се оказва достатъчно компетентен, а неговата икономическа политика като цяло се счита за непопулярна и не съвсем ефективна. В първите години на управлението му е възстановен първоначалният висок стандарт на сребърните [[денарий|денарии]], но изчерпаните средства и паричните затруднения карат императора да изостави тези опити и да повиши данъците. Заповядва да се изкоренят лозята в Италия, за да бъде увеличено производството на зърно, и с това си навлича подигравките на народа.
 
Популизма и стремежите на Домициан към автократична власт и божествени почести стават причина за възмущение и недоволство срещу императора, критикуван най-вече от благородниците и образования елит. Като следствие той предприема гонение на всички [[астролог|астролози]] и някои [[философ]]и, по подобие на Веспасиан, за което е наречен "Плешивия Нерон". Също така засяга [[християнство|християни]]те и [[юдеи]]те, които биват обявени извън закона и подложени на репресии. Домициан се изтъква като избраник на [[Минерва]], една от богините-покровителки на Рим, изявява се като защитник на обществения морал и заповядва екзекуцията на [[весталка]], престъпила обета за девственост. В същото време императора предизвиква скандали с невъздържаното и неприлично поведение в личния си живот. Обявява се за доживотен цензор (85 г.). Преименува месеците ''септември'' и ''октомври'' съответно на ''германик'' и ''домициан''. Създава обширна мрежа от шпиони и доносници.
 
=== Войни ===