Задбалкански котловини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3623051. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Karnobatska kotlovina.JPG|мини|250п|Изглед към Карнобатската котловина]]
'''Задбалканските котловини''' <ref>Голяма енциклопедия България, т. 5, под ред. акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Научно информационен център "Българска енциклопедия", Книгоиздателска къща Труд, София, 2012, с. 2005, ISBN 978-954-8104-27-2 (т.5), ISBN 978-954-398-140-3 (т.5)</ref> (за тях се използва още и названието '''Подбалкански котловини''' и '''Подбалкански полета''') са няколко [[котловина|котловини]] в [[България]] разположени между [[Стара планина]] на север и [[Средна гора]] на юг.
== Географско положение, деление ==
Между [[Стара планина]] на север и Средногорието на юг по протежение на паралела се простира Областта на Задбалканските котловини. В посока от запад на изток тук се редуват [[Бурелска котловина|Бурелската]], [[Софийска котловина|Софийската]], [[Саранска котловина|Саранската]], [[Камарска котловина|Камарската]], [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]],
[[Карловска котловина|Карловската]], [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката]], [[Твърдишка котловина|Твърдишката]], [[Сливенска котловина|Сливенската]], [[Карнобатска котловина|Карнобатската]] и [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]]. Освен южните склонове на Старопланинската област и северните на Средногорието, които в ниския си пояс представляват оградни части на Задбалканските котловини, напречните ридове между тези две планински системи и наличието на ниски вододелни седловини и проломни долини допълват орографската затвореност и обособеност на отделните котловини.
Западно от вододела на реките [[Сливнишка река|Сливнишка]] и [[Габерска река|Габерска]] се простира [[Бурелска котловина|Бурелската котловина]] (172 км<sup>2</sup>, 550 м н.в.), а на изток от него и от алдомировските височини се откриват елипсовидните контури на [[Софийска котловина|Софийската котловина]] (1180 км<sup>2</sup>, 540 м н.в.). Нейното просторно котловинно дъно се отводнява от река [[Искър]] и притоците ѝ. Подчертаната заравненост на [[Софийска котловина|Софийското поле]] се нарушава от вътрешнокотловинните възвишения Лозенец, Редута и Баба. в Източната периферия на [[Софийска котловина|Софийската котловина]] ниският [[Негушевски рид]] я отделя от малката [[Саранска котловина]] (35 км<sup>2</sup>, 600 м н.в.). Високият [[Опорски рид]] представлява орографска граница между [[Саранска котловина|Саранската]] и [[Камарска котловина|Камарската котловина]] (20 км<sup>2</sup>, 800 м н.в.), която посредство рида [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] се разграничава от [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]] (120 км<sup>2</sup>, 750 м н.в.). По-малката западна част на тази котловина в обсега на Буновското долинно разширение се заключава между [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] и Мирковския праг. На изток от Мирковския праг до високото гърбище на рида [[Козница (рид)|Козница]] се простира по-обширната и по-равна част на златишко-пирдопското котловинно дъно.
Между меридионалните напречни ридове [[Козница (рид)|Козница]] и [[Стражата (планински праг)|Стражата]] (Кръстец) се простира [[Карловска котловина|Карловската котловина]] (880 км<sup>2</sup>, 400 м н.в.). Нейното равно котловинно дъно има характер на типично поле. То се отводнява от река [[Стряма]], а широкият обхват на рвната му повърхнина се нарушава от уединените вътрешнокотловинни възвишение Момини гърди, Конят и др. По̀ на изток между напречния рид [[Стражата (планински праг)|Стражата]] (Кръстец) и западните разклонения на [[Межденик]], възвишението [[Ямурджа]] се простира [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]] (780 км<sup>2</sup>, 350 м н.в.), която има значително надлъжно протежение и се отводнява от река [[Тунджа]]. Между сложната орографска конфигурация на южния старопланински склон и северните разклонения на [[Межденик]] се обособява [[Твърдишка котловина|Твърдишката котловина]] (287 км<sup>2</sup>, 250 м н.в.) с източната ѝ по-ниска част Шивачевска котловина (200 м н.в.). Източно от [[Межденишки пролом|Межденишкия пролом]] на река [[Тунджа]] на значително по паралела протежение се простира [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] (830 км<sup>2</sup>, 150 м н.в.). Равната повърхност на нейното котловинно дъно е нарушено от няколко добре обособени вътрешнокотловинни възвишения, между които е и възвишението при град [[Сливен]] Хамамбаир. Източно от [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] между долинното стеснетие на река [[Мочурица]] и вододела на нейния басейн с [[Айтоска река]] се простира [[Карнобатска котловина|Карнобатската]] (320 км<sup>2</sup>, 100 м н.в.) с малко по-високата си западна част — Сунгурларско поле. В най-източната част на област се простира най-ниската от всички Задбалкански котловини — [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]] (100 км<sup>2</sup>, 80 м н.в.).
*Високи (западни) - [[Бурелска котловина]], [[Софийска котловина]], [[Саранска котловина]], [[Камарска котловина]], [[Златишко-Пирдопска котловина]]
*Ниски (източни) - [[Карловска котловина]], [[Казанлъшка котловина]], [[Сливенска котловина]], [[Карнобатска котловина]], [[Айтоска котловина]]
Котловинните дъна на западните котловини имат между 540 и 800 м. надморска височина, а на източните — между
== Изследвания и теории ==
Първите данни за геологията на Задбалканските котловини са свързани с изследванията на [[Ами Буе]] (1840) и [[Фердинанд фон Хохщетер|Ф. Хохщетер]] (1870). Много по-късно С. Бончев (1927), проследявайки морфоложката изразителност на задбалканския дълбочинен [[разлом]] по южния склон на [[Стара планина]] и подчертавайки неговата решаваща роля в морфотектонското развитие на тази надлъжна поредица от котловини, основателно ги назовава Задбалкански котловини. Това наименование, от друга страна, е една генетична необходимост от географска гледна точка, свързана не само с решаващата морфогенетична роля на задбалканския дълбочинен разлом, но и с наличието на простиращата се северно от Стара планина област на Предбалкана .
Line 28 ⟶ 25:
Засягайки морфогенезиса на Задбалканските котловини, Ж. Гълъбов (1946) изтъква морфогенетичната роля на огъванията при денудационните нива на допира между Стара планина и Средногорието. Според него с образуваната по този начин надлъжна синклинала между двете планински системи при по-нататъшното ѝ огъване и разсядане по протежение на паралела е бил предначертан морфогенезисът на Задбалканските котловини. Заедно с тези верижни издигания и огъвания са били проявени и напречни издигания и огъвания, които според Ж. Гълъбов (1946) са обусловили не само оформянето на напречните ридове, но и морфоложкото разграничаване на отделните котловини. Освен това същият автор смята, че оживяването и на надлъжните разломни структури при по-добре изразените в морфоложко отношение разседни повърхнини придава рампов характер на котловините.Според съветския геотектоник В. М. Муратов (1949) Задбалканските котловини представляват добре изразена в геоморфоложко отношение грабеновидна [[падина]]. Близко до това схващане е становището на съветския геоморфолог И. П. Герасимов (1949), който смята, че Задбалканските котловини имат грабенов или рампов произход и морфогенетичното им развитие е твърде младо, протекло през [[кватернер]]а.
== Морфотектонското развитие ==
Морфотектонското развитие на Задбалканските котловини е неразривно свърано с морфогенетичното оформяне на Стара планина и Средногорието. Огъването на тяхното младомиоценско ниво по протежението на паралела и оформянето на надлъжната синклинала е представлявало начален етап в морфогенезиса и предначертаването на западно-източното протежение на Задбалканските котловини. По-късно още по-силното огъване, а може би и разсядане на понтийското денудационно ниво увеличава още повече негативния ефект на дислоцираната по паралела синклинална ивица. И най-сетне разсядането на левантийското денудационно ниво по направлението на надлъжните и напречните разломи е спомогнало за предначертаването на контурите на Задбалканските котловини.
Line 56 ⟶ 53:
== Източници ==
<references />
* Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр.379-393. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17076.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 378. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581.
[[Категория:Задбалкански котловини| ]]
| |||