Задбалкански котловини: Разлика между версии

 

== Географско положение, деление ==

[[Карловска котловина|Карловската]], [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката]], [[Твърдишка котловина|Твърдишката]], [[Сливенска котловина|Сливенската]], [[Карнобатска котловина|Карнобатската]] и [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]]. Освен южните склонове на Старопланинската област и северните на Средногорието, които в ниския си пояс представляват оградни части на Задбалканските котловини, напречните ридове между тези две планински системи и наличието на ниски вододелни седловини и проломни долини допълват орографската затвореност и обособеност на отделните котловини.

 

 

Между меридионалните напречни ридове [[Козница (рид)|Козница]] и [[Стражата (планински праг)|Стражата]] (Кръстец) се простира [[Карловска котловина|Карловската котловина]] (880 км², 400 м н.в.). Нейното равно котловинно дъно има характер на типично поле. То се отводнява от река [[Стряма]], а широкият обхват на рвната му повърхнина се нарушава от уединените вътрешнокотловинни възвишение Момини гърди, Конят и др. По̀ на изток между напречния рид [[Стражата (планински праг)|Стражата]] (Кръстец) и западните разклонения на [[Межденик]], възвишението [[Ямурджа]] се простира [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]] (780 км², 350 м н.в.), която има значително надлъжно протежение и се отводнява от река [[Тунджа]]. Между сложната орографска конфигурация на южния старопланински склон и северните разклонения на [[Межденик]] се обособява [[Твърдишка котловина|Твърдишката котловина]] (287 км², 250 м н.в.) с източната ѝ по-ниска част Шивачевска котловина (200 м н.в.). Източно от [[Межденишки пролом|Межденишкия пролом]] на река [[Тунджа]] на значително по паралела протежение се простира [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] (830 км², 150 м н.в.). Равната повърхност на нейното котловинно дъно е нарушено от няколко добре обособени вътрешнокотловинни възвишения, между които е и възвишението при град [[Сливен]] Хамамбаир. Източно от [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] между долинното стеснетие на река [[Мочурица]] и вододела на нейния басейн с [[Айтоска река]] се простира [[Карнобатска котловина|Карнобатската]] (320 км², 100 м н.в.) с малко по-високата си западна част — Сунгурларско поле. В най-източната част на област се простира най-ниската от всички Задбалкански котловини — [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]] (100 км², 80 м н.в.).

 

 

Котловинните дъна на западните котловини имат между 540 и 800 м. надморска височина, а на източните — между 80 и 400 м. Равнинният релеф на дъната е причина населението да ги нарича полета.

 

== Изследвания и теории ==

За сравнително младата геоморфоложка възраст на Задбалканските котловини свидетелствуват не само младите фацетирани разседни откоси в оградните планински части, но и младият седиментен пълнеж в котловинните дъна. Блоково-мозаичният средногорски фундамент на Задбалканските котловини, макар и воалиран от плиоценските седименти и кватернерните наслаги е предпоставка за проявата на твърде диференцирани по посока и интензитет унаследени радиални земекорни движения. Тук просторните и равни котловинни дъна, които имат характер на типични полета, потвърждават тектонския си произход и онаследените в широк диапазон потъвания. В тези части на котловинните дъна липсата на по-високи речни тераси от заливните се обяснява с проявените в течение на целия кватернер потъвания. Съвременните морфогенетични процеси в областта на Задбалканските котловини имат подчертана морфоложка изразителност и ускорен характер в обсега на подножната акумулативна ивица и по протежение на оградните фацетирани и незалесени южни склонове на Стара планина. Тук поройното прииждане на малките старопланински реки е причинило не само гъсто и дълбоко разчленение на неспоените наслаги, но и отлагане и разстилане на изобилните пролувиални наслаги върху леко наклонените акумулативни повърхнини. По тези места ускорени морфогенетични процеси са предизвикани от изобилните краткотрайни валежи, които са особено интензивни в суходолията и наподобяват истински кални потоци.

 

В Задбалканските котловини има находища на лигнитни въглища в Софийския басейн и на медни руди в [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]].

 

За формирането на климата в Задбалканските котловини оказва значително влияние не само надлъжното негативно морфографско изражение на нейната област, локализацията и орографската затвореност на отделните котловини, но и тяхното близко съседство с верижно простиращите се огради на Стара планина и Средногорието. Тези особености на релефа в Задбалканските котловини и съседните области на Стара планина и Средногорието оказват значително влияние върху трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, а това влияе съществено върху количествените и качествените показатели на климатичните елементи и се отразява върху характера на климатичните условия в цялата област на Задбалканските котловини. В Карнобатската задбалканска котловина се наблюдава преходно континентален климат.

 

Преходно континенталният режим се съпровожда с ясно проявена тенденция за изравняване на сезонните валежни суми. Минималните средногодишни валежни количества в цялата област се обясняват с проявената валежна сянка в южното подножие на Стара планина. Времетраенето на снежната покривка е около два месеца.

 

Режимът на реките и величината на модула на оттока в Задбалканските котловини в значителна степен са повлияни от климатичните условия, режима и количествените показатели на климатичните елементи, особеностите на геоложката основа, релефа и спецификата на почвената и растителната покривка. Реките в Карнобатската котловина се формират под силното влияние на течните валежи. Техният режим представлява отражение на годишното разпределение на валежите и режима на изпарението. Режимът на реките в Задбалканските котловини е значително нарушен от пряката и косвената стопанска дейност на човека. Освен чрез построените хидротехнически и енергийни съоръжения, чрез провеждането на изкуствено напояване или хигиенизирането на селищата и за задоволяване нуждите на промишлеността, нарушаването на режима на реките в областта се определя и от обезлесените опороени райони, и от широкия обхват на обработваемите земи.

 

Почвената покривка в областта на Задбалканските котловини е тясно свързана с останалите физикогеографски компоненти и със стопанската дейност на човека. Разпространението на акумулативните речни материали покрай по-големите реки се съпровожда с наличие на алувиалните почви с техните разновидности. Тук неспоените плиоценски езерни седименти, сенонските андезитни туфи и туфити, изживеният езерно-блатен стадий в котловинните дъна заедно с проявата на унаследени-те негативни земекорни движения и средиземноморско климатично влияние пред-ставляват комплекс от почвообразуващи предпоставки за генезиса и широкото разпространение на смолниците. Дренирането и значителното разчленение на геоложката основа заедно с наличната сухоустойчива и топлолюбива горска растителност ([[дъб]], полски [[бряст]] и келяв [[келяв габър]]) съпътствуват разпространението на канелените горски почви. Свързаните с тяхното разпространение обработваеми земи се отличават на места с голям наклон, дал възможност за проява на плоскостната и линейнта ерозия. Освен това в най-ниските части на котловините дъна заблатените и засолените почвени локалитети представляват негативен ефект от проведеното на места нерационално изкуствено напояване.

 

Характерът на растителността в областта на Задбалканските котловини и нейното географско разпространение се обуславя от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. Неоспорими исторически данни свидетелствуват, че в миналото, през XVI и XVII в., областта на Задбалканските котловини е била покрита с добре развита горска и тревна растителност. С течение на вековете успоредно с разширяване обхвата на обработваемите земи все повече се стеснявал ареалът на естествената горска и тревна растителност. Използуването на горските ресурси за добив на дървени въглища е една от съществените причини за оредяването, а на места и за пълното унищожаване на горската растителност в областта. Към всички тези причини следва да се добавят и примитивното животновъдство, и провежданата в миналото прекомерна паша на добитъка. За отрицателната намеса на човека по отношение на горската растителност в Задбалканските котловини свидетелствуват уединените, малки по площ дъбови, брястови и орехови гори. Обикновено следите от естествената растителност в Задбалканските котловини се наблюдават покрай реките. Те са представени от влаголюбиви горски видове — върби, тополи и елша, а върху оцелелите ливадни площи се установява и наличието на редица естествени тревни растения. Тук върху по-сухите отцедни места се наблюдават уединени или групирани дървета от дъб и полски бряст. Във фаунистично отношение областта на Задбалканските котловини заема преходно положение между Стара планина и Средногорието. От дребните бозайници тук широко разпространение имат гризачите. Разпространени са влечугите, земноводните и се наблюдава сравнително разнообразен птичи свят. Рибната фауна е представена от характерните за страната речни видове, а насекомите показват значително разнообразие.