Задбалкански котловини: Разлика между версии

Първите данни за геологията на Задбалканските котловини са свързани с изследванията на [[Ами Буе]] (1840) и [[Фердинанд фон Хохщетер|Ф. Хохщетер]] (1870). Много по-късно ССт. Бончев (1927), проследявайки морфоложката изразителност на задбалканския дълбочинен [[разлом]] по южния склон на [[Стара планина]] и подчертавайки неговата решаваща роля в морфотектонското развитие на тази надлъжна поредица от котловини, основателно ги назовава Задбалкански котловини. Това наименование, от друга страна, е една генетична необходимост от географска гледна точка, свързана не само с решаващата морфогенетична роля на задбалканския дълбочинен разлом, но и с наличието на простиращата се северно от Стара планина област на Предбалкана .

Морфогенезисът на Задбалканските котловини според [[Йован Цвиич|Й. Цвийч]] (1908) е свързан с първоначалното съществуване на една суббалканска [[плиоцен]]ска речна долина, която е гравитирала тогава към [[Черно море]]. В края на плиоцена вследствие на активната проява на радиалните земекорни движения тази долина е била деформирана и разкъсана от диференцираното морфогенетично въздействие на левите притоци на р.река [[Марица]]. По-късно А.[[Албрехт Пенк]] (1925) изказва становището, че тяхното образуване е резултат на резсядане и формиране на едностранен грабен. От своя страна [[Димитър Яранов|Д. Яранов]] (1935), като отхвърля становищата на Й. Цвийч и А. Пенк, счита, че образуването на Задбалканските котловини е резултат от кръстосването на надлъжните и напречните денивелации. Според него огъванията на денудационните нива по южния склон на Стара планина и северния склон на [[Средна гора|Средногорието]], както и при напречните прагове, са прераснали в морфоложки изразени разсядания, които са предначертали обхвата на Задбалканските коловини.

Засягайки морфогенезиса на Задбалканските котловини, Ж.[[Живко Гълъбов]] (1946) изтъква морфогенетичната роля на огъванията при денудационните нива на допира между Стара планина и Средногорието. Според него с образуваната по този начин надлъжна синклинала между двете планински системи при по-нататъшното ѝ огъване и разсядане по протежение на паралела е бил предначертан морфогенезисът на Задбалканските котловини. Заедно с тези верижни издигания и огъвания са били проявени и напречни издигания и огъвания, които според Ж. Гълъбов (1946) са обусловили не само оформянето на напречните ридове, но и морфоложкото разграничаване на отделните котловини. Освен това същият автор смята, че оживяването и на надлъжните разломни структури при по-добре изразените в морфоложко отношение разседни повърхнини придава рампов характер на котловините.Според съветския геотектоник В. М. Муратов (1949) Задбалканските котловини представляват добре изразена в геоморфоложко отношение грабеновидна [[падина]]. Близко до това схващане е становището на съветския геоморфолог И. П. Герасимов (1949), който смята, че Задбалканските котловини имат грабенов или рампов произход и морфогенетичното им развитие е твърде младо, протекло през [[кватернер]]а.

За формирането на климата в Задбалканските котловини оказва значително влияние не само надлъжното негативно морфографско изражение на нейната област, локализацията и орографската затвореност на отделните котловини, но и тяхното близко съседство с верижно простиращите се огради на Стара планина и Средногорието. Тези особености на релефа в Задбалканските котловини и съседните области на Стара планина и Средногорието оказват значително влияние върху трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, а това влияе съществено върху количествените и качествените показатели на климатичните елементи и се отразява върху характера на климатичните условия в цялата област на Задбалканските котловини. ВРазличната Карнобатскатанадморска задбалканскависочина котловинаи сенееднаквата наблюдаваорографска затвореност на котловините дават основание в климатично отношение Задбалканските котловини да бъдат разделени на две подобласти — западна (висока) с преобладаване на умерено континентални климтични условия и източна (ниска) — с преходно континентален климат.