Задбалкански котловини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 39:
 
== Изследвания и теории ==
Първите данни за геологията на Задбалканските котловини са свързани с изследванията на [[Ами Буе]] (1840) и [[Фердинанд фон Хохщетер|Ф. Хохщетер]] (1870). Много по-късно ССт. Бончев (1927), проследявайки морфоложката изразителност на задбалканския дълбочинен [[разлом]] по южния склон на [[Стара планина]] и подчертавайки неговата решаваща роля в морфотектонското развитие на тази надлъжна поредица от котловини, основателно ги назовава Задбалкански котловини. Това наименование, от друга страна, е една генетична необходимост от географска гледна точка, свързана не само с решаващата морфогенетична роля на задбалканския дълбочинен разлом, но и с наличието на простиращата се северно от Стара планина област на Предбалкана .
 
Морфогенезисът на Задбалканските котловини според [[Йован Цвиич|Й. Цвийч]] (1908) е свързан с първоначалното съществуване на една суббалканска [[плиоцен]]ска речна долина, която е гравитирала тогава към [[Черно море]]. В края на плиоцена вследствие на активната проява на радиалните земекорни движения тази долина е била деформирана и разкъсана от диференцираното морфогенетично въздействие на левите притоци на р.река [[Марица]]. По-късно А.[[Албрехт Пенк]] (1925) изказва становището, че тяхното образуване е резултат на резсядане и формиране на едностранен грабен. От своя страна [[Димитър Яранов|Д. Яранов]] (1935), като отхвърля становищата на Й. Цвийч и А. Пенк, счита, че образуването на Задбалканските котловини е резултат от кръстосването на надлъжните и напречните денивелации. Според него огъванията на денудационните нива по южния склон на Стара планина и северния склон на [[Средна гора|Средногорието]], както и при напречните прагове, са прераснали в морфоложки изразени разсядания, които са предначертали обхвата на Задбалканските коловини.
 
Засягайки морфогенезиса на Задбалканските котловини, Ж.[[Живко Гълъбов]] (1946) изтъква морфогенетичната роля на огъванията при денудационните нива на допира между Стара планина и Средногорието. Според него с образуваната по този начин надлъжна синклинала между двете планински системи при по-нататъшното ѝ огъване и разсядане по протежение на паралела е бил предначертан морфогенезисът на Задбалканските котловини. Заедно с тези верижни издигания и огъвания са били проявени и напречни издигания и огъвания, които според Ж. Гълъбов (1946) са обусловили не само оформянето на напречните ридове, но и морфоложкото разграничаване на отделните котловини. Освен това същият автор смята, че оживяването и на надлъжните разломни структури при по-добре изразените в морфоложко отношение разседни повърхнини придава рампов характер на котловините.Според съветския геотектоник В. М. Муратов (1949) Задбалканските котловини представляват добре изразена в геоморфоложко отношение грабеновидна [[падина]]. Близко до това схващане е становището на съветския геоморфолог И. П. Герасимов (1949), който смята, че Задбалканските котловини имат грабенов или рампов произход и морфогенетичното им развитие е твърде младо, протекло през [[кватернер]]а.
 
== Морфотектонското развитие ==
Ред 56:
 
== Климат ==
За формирането на климата в Задбалканските котловини оказва значително влияние не само надлъжното негативно морфографско изражение на нейната област, локализацията и орографската затвореност на отделните котловини, но и тяхното близко съседство с верижно простиращите се огради на Стара планина и Средногорието. Тези особености на релефа в Задбалканските котловини и съседните области на Стара планина и Средногорието оказват значително влияние върху трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, а това влияе съществено върху количествените и качествените показатели на климатичните елементи и се отразява върху характера на климатичните условия в цялата област на Задбалканските котловини. ВРазличната Карнобатскатанадморска задбалканскависочина котловинаи сенееднаквата наблюдаваорографска затвореност на котловините дават основание в климатично отношение Задбалканските котловини да бъдат разделени на две подобласти — западна (висока) с преобладаване на умерено континентални климтични условия и източна (ниска) — с преходно континентален климат.
 
Задбалканските котловини се отличават и с някои климатични особености, които са присъщи за цялата област. За нея са характерни добре изразената валежна сянка по протежението на старопланинското подножие, проявата на падащите ветрове откъм стръмната орографска ограда на Стара планина на прехода с котловинните дъна и наблюдаваният фьонов ефект по южната периферия на някои котловини. Заедно с тези общи климатични признаци следва да се имат предвид различията, които са валидни за Задбалканските котловини. Това са количествените и качествените показатели на климатичните елементи и техният режим — в пределите на Карнобатската котловина средните януарски температури са положителни и се колебаят между 1 и 1,2°, а средните юлски температури варират от 22 до 23°. Малката надморска височина и най-вече недостатъчната орографска затвореност на Карнобатската котловина не дават възможност да се проявят продължителни и изразителни инверсни състояния — средната годишна температурна амплитуда е 21,6°.