Тонкинска резолюция: Разлика между версии

[[File:President Lyndon B. Johnson signs "Gulf of Tonkin" resolution - NARA - 192484.tif|thumbмини|240px240п|[[ПрезидентПрезидентът на САЩ|Президентът]] [[Линдън Джонсън]] подписва Резолюцията на [[10 август]] [[1964]]]]

'''Тонкинската резолюция''' "(официално,: "Резолюция за Югоизточна Азия", Закон 88-408) е [[съвместна резолюция]] на [[КонгресКонгреса на САЩ|американския Конгрес]], приета на[[ 7 август]] [[1964]] г. в отговор на [[Тонкински инцидент|инцидента]] в [[Тонкин (залив)|Тонкинския залив]].

Тя е от историческо значение, защото дава на [[президент на САЩ |на Президентапрезидента на САЩ]] [[Линдън Джонсън]] разрешение (без официално обявяване на война от Конгреса на САЩ) за използване на конвенционално оръжие в [[Югоизточна Азия]]. Конкретно, резолюцията упълномощава Президента да предприеме необходимите мерки с оглед съблюдаване на „...всеки член или протокол от Договора за Колективна Отбрана на Югоизточна Азия... ", като това включва употреба на въоръжените сили. Само двама от сенаторите се противопоставят в Сената и гласуват против резолюцията Уейн Морз, ([[Демократическа партия (САЩ)|демократ]] от [[Орегон]]) и Ърнест Грюнинг (демократ от [[Аляска]]). Сенатор Грюнинг възразява срещу "...изпращането на нашите американски момчета да се бият във война, в която нямаме никаква работа, която е предначертана със заблуда и която постоянно се ескалира"<ref>{{cite web|title=Excerpts from Senate Debate on Tonkin Gulf Resolution|url=http://vietnam.vassar.edu/doc9.html|publisher=Vassar College|ref={{harvid|Tonkin Gulf debate|1964}}}}</ref>. Администрацията на президента Джонсън се нуждае от резолюцията, за да започне бързо ескалацията на американското военно участие в [[Южен Виетнам]] и започване на война срещу [[Северен Виетнам]]. С осигурените 416 гласа в Конгреса и 98 в Сената, се дава зелена светлина за начало на военни действия.

[[File:Tonkin Gulf Resolution.jpg|thumb|275px|Резолюцията подписана от През. Джонсън. Може да видите препис на английски [http://en.wikisource.org/wiki/H.J._RES_1145 тук]]] По време на инцидента в залива, американският [[разрушител|ескадрен миноносец]] "Медакс"(''Maddox''), патрулира във водите на [[Тонкин (залив)|Тонкинския залив]] на 2 август 1964 г., когато (според официалните американски версии) бил нападнат от 3 северновиетнамски миноносеца от 135-та торпедна ескадрила<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p.50</ref>. Миноносците се опитвали да влязат в ефективен диапазон до "Медакс", за да изстрелят торпеда. "Медакс" изстрелва над 280 5-[[инч]]ови снаряди и противникът отговаря на огъня с картечна стрелба. След това противниците се раздалечили, но трите виетнамски кораба са атакувани от четири американски [[бомбардировач]]а Ф-8 (''F-8 Crusader'') от [[самолетоносач]]а "[[Списък на самолетоносачите на САЩ|Тайкондерога]]"<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p.82</ref>. Два дни по-късно, "Медакс" и "Търнър Джой" (''Turner Joy'') докладват, че са отново под виетнамски обстрел. "Търнър Джой" изстрелва 220 три-инчови и пет-инчови снаряда<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p.152</ref>. Ханой отрича каквото и да било учатие в инцидента. Вътрешни разследвания хвърлят сянка на съмнение върху истинността на докладите на "Медакс" и "Търнър Джой". След сваляне на секретността на документи на [[Агенция за национална сигурност|Агенцията за Национална Сигурност]] от периода, през 2005 год се установява, че докато "Медакс" действително е имал спречкване със северновиетнамската флота на 2 август, вероятно е нямало такъв инцидент на 4 август,<ref>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB132/relea00012.pdf Hanyok, Robert J. "Skunks, Bogies, Silent Hounds, and the Flying Fish: The Gulf of Tonkin Mystery, 2–4 August 1964", ''Cryptologic Quarterly'', Winter 2000/Spring 2001 Edition, Vol. 19, No. 4 / Vol. 20, No.1 "...It is not simply that there is a different story as to what happened; it is that no attack happened that night...In truth, Hanoi's navy was engaged in nothing that night but the salvage of two of the boats damaged on August 2..."]</ref>.

[[File:Wayne Morse.jpg|thumb|240px|Сенатор Уейн Морз, ([[Демократическа партия (САЩ)|демократ]]) от [[Орегон]]]]

Към 1967 г., основанията за въвличането на САЩ във [[Виетнамска война|войната във Виетнам]] се скрутинират основно. С нарастване на антивоенните движения и демонстрациите срещу войната, критици на администрацията оценяват действието на Конгреса като ''равносилно на подписване на празен чек''. Разследването проведено от Сенатската Комисия по Външните Работи разкрива, че „Медакс”' е бил на електронно разузнаване за събиране на информация край бреговете на Северен Виетнам.<ref>{{cite news|last=Finney|first=John|title=Tonkin Inquiry by Fulbright to Call McNamara|newspaper=[[The New York Times]]|date=January 31, 1968|ref=harv}}</ref> Също така се разкрива, че американският Военноморски Комуникационен Център намиращ се на [[Филипини|Филипинските острови]], преразглеждайки корабните съобщения, поставя под въпрос, '''дали изобщо е имало втора атака'''.<ref>{{cite news|title=Excerpts from McNamara's Testimony on Tonkin|newspaper=The New York Times|date=February 25, 1968|ref=}}</ref> Администрацията на президента [[Ричард Никсън]], встъпила в длъжност през януари 1969 г., първоначално се обявява против отхвърляне на резолюцията, предупреждавайки за "...последици за Югоизточна Азия, [които] излизат извън рамките на войната във Виетнам..." През 1970 г. администрацията започва да сменя своята позиция. Тяхната позиция става, че правото за провеждане на операциите в Югоизточна Азия се основава не на резолюцията, но е конституционно упражняване на властта на президента, като главнокомандващ американските въоръжени сили, в предприемане необходимите стъпки за защита на американски войски, в хода на тяхното оттегляне.<ref>{{cite news|title=Gulf of Tonkin Measure Voted In Haste and Confusion in 1964|newspaper=The New York Times|date=June 25, 1970|ref=}}</ref> САЩ започват постепенно оттегляне на войските си от Виетнам през 1969 год по сила на политиката наричана „виетнамизация”. Общественото мнение срещу войната в крайна сметка довежда до отхвърляне на резолюцията, което е прикачено към друг закон, PL 91-672, подписан от Никсън през януари 1971.<ref>{{cite news|title=Gulf of Tonkin Resolution is Repealed Without Furor|newspaper=The New York Times|date=January 14, 1971|ref=}}</ref><ref>[http://www.gpo.gov/fdsys/pkg/STATUTE-84/pdf/STATUTE-84-Pg2053.pdf Public Law 91-672/section 12, repeal of Gulf of Tonkin Resolution]</ref>В търсене възстановяване на ограниченията върху президентската власт да използва военна сила без формално обявяване на война, Конгресът приема през 1973 г., преодолявайки [[вето]]то на Никсън, Резолюция за Военнитевоенните Правомощияправомощия, която е все още в сила и отправя някои изисквания към Президента да се консултира с Конгреса по отношение на решения за ангажиране на Американските Въоръженивъоръжени Силисили във военни действия или предстоящи вражди.

[[Категория:Виетнамска война|!]]