Отваря главното меню

Промени

 
От 17 до 19 век ладинският е основният еврейски език в Светите земи, макар местният диалект да е различен от този, говорен в Гърция и Турция. Някои сефарадски семейства са живели в Йерусалим векове и все още пазят ладински. През 20 век броят говорещи ладински пада рязко - цели общности са избити в Холокоста, докато мнозинството от останалите носители на езика емигрира в Израел и приема иврит, който е налаган от новата държава. По същото време ладинският привлича вниманието на филолозите, тъй като пази форми и литература, съществуващи отпреди стандартизацията на кастилския.
 
Създадената в 1909 година [[Социалистическа работническа федерация]] защитава ладинския език от [[Ционизъм|ционистите]], които налагат [[иврит]] и [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]], които налагат [[френски език]].<ref>{{lang-fr|Les AA (''auteurs'') montrent comment en défendant la langue judéo-espagnole (contre les sionistes partisans de hébreu ou les francophones de l'Alliance) les socialistes internationalistes de la Fédération restaient en dernière analyse assez proches du monde juif traditionnel: ils représentaient une forme d'occidentalisation qui impliquait pas l'assimilation}}, Löwy Michael, ''[http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/assr_0335-5985_1994_num_86_1_1443_t1_0265_0000_4 Benbassa (Esther) Rodrigue (Aron) Juifs des Balkans. Espaces judéo-ibériques XIV-XXe siècles]'' (review), Archives des sciences sociales des religions, 1994, vol. 86, n° 1, pp. 265-266.</ref>
 
== Фонетика ==