Охрана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Elkost премести страницата Охрана като Охрана (организация) (върху пренасочване) |
|||
Ред 24:
Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в [[Костур]] официално е учреден ''„Български комитет Свобода или смърт“''. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат [[Пандо Макриев]], [[Лука Диманов]] и [[Никола Шестоваров]]. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града.<ref>Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония, С 1999, стр. 412</ref> На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита<ref>„Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>. Костур става нов център на организацията „Охрана“. В организацията влизат много стари членове на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да защитят своето имущество и човешко достойнство от атаките на гръцките паравоенни чети. Но скоро след това, през септември 1943 г., след капитулацията на Италия региона е завзет от немски войски.
==Младежка бригада към Охрана==
През август 1943 роденият в с. [[Бозец]] студент в СУ [[Георги Димчев]] се свързва [[Димитър Цилев]], който го кара да се срещне с лидера на бившата [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Иван Михайлов]] в Загреб. Михайлов му предлага да организира Македонска младежка бригада към Охрана, която да защитава българското население от нападенията на гръцките националисти и комунисти от [[ЕЛАС]]. През юли 1944 година Димчев организира българска дружина от 5000 души във Воденско, въоръжена с изоставено от италианската армия оръжие. На 2 август 1944 г. за първи път във Воден се чества свободно годишнината от Илинденското въстание 1903 г. Осветено е боиното знаме на дружината и е проведена клетва на доброволците. Под влияние на все по-бързото развитие на събитията по фронтовете на Балканите Димчев предлага на командването да се установи контакт с партизаните от [[ЕЛАС]]. Такъв контакт е установен на 25 август 1944 г. и Димчев предлага да обедини дружината с батальона и да се поведе борба за [[независима Македония]]. Командването на баталона предлага дружината на охранистите да се разоръжи, като четниците се присъединят към батальона или се разотидат. Г. Димчев отхвърля категорично това искане, както и тяхното твърдение, че населението не било българско, а някакво "македонско".
По същото време Г. Димчев се среща и разговаря с преставители и на [[ЕАМ]]. По време на срещата е разискван отново македонският въпрос, като представителят на ЕАМ се изказва за целостта на Гърция, а Димчев за независима Македония, като отново не се постига съгласие и преговорите са прекъснати. Така Г. Димчев търси връзка с [[Иван Михайлов]] в Загреб. Куриерът арх. [[Борис Огнянов]] обаче попада на мина и загива и опитът за контакт остава безуспешен. През август 1944 г. английското разузнаване на Балканите прави опит да се свърже с Г. Димчев и да води преговори, но той отказва. При това положение командването на Воденската дружина решава да я изтегли на [[Каймакчалан]]. Но по донос на ЕЛАС на 11 септември 1944 помещенията на дружината са блокирани от германците и тя е разоръжена. На 12 септември, със съдействието на английската авиация ЕЛАС напада Воден. При това положение германците връщат оръжието на дружината и тя взема участие в отблъскването на партизаните.
Не успял да се свърже с Михайлов и да получи указания за по-нататъшните действия на дружината, Димчев сам тръгва през [[Солун]] за [[София]]. Тук се среща с бивши членове на ВМРО и получава нареждане да се върне във Воден и да придвижи дружините към Скопие, с оглед плановете за създаване на [[Независима Република Македония]] под покровителссвото на германците. На път за Воден той е арестуван във [[Велес]] от партизаните и е подложен на жесток побой, след което е предаден на гърците. Лежи в солунския затвор [[Бяла кула|Беяз куле]], откъдето е освободен след английско застъпничество и заминава за България. През март 1945 година е арестуван и лежи 5 години в трудови лагери<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДЕЛО В ЮГОЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ (1941 – 1944 г.)]</ref>. Димчев умира в 1980 година в София<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, София, 2003, стр. 146.]</ref>. Оставя три тома непубликувани спомени. Преди смъртта си пише:
{{цитат|Сега аз се чувствам морално удовлетворен, че нашите разбирания за българския характер на Македония са приети от обществото, в което живеем. А това е по-важно от всичко.<ref>Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том 1, София, 2007, стр. 468 - 469.</ref>}}
== Дейност на Охрана ==
| |||