Самюъл Дилейни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Migrating 15 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q438164 (translate me) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 51:
}}
'''Самюъл Рей Дилейни''' (
Авторът е четирикратен лауреат на наградата [[Награда Небюла|Небюла]] (получава и четирите статуетки, преди да навърши 27 години, а първата от тях - едва 23-годишен, с което става най-младият носител на Небюла): за романите
Най-известното произведение на Дилейни е експерименталният роман Dhalgren, публикуван през 1975 г. и продал над един милион копия само в САЩ. Книгата предизвиква бурни дискусии сред останалите фантасти, заради авангардния стил и откровените и подробни описания на сцени със секс и насилие. [[Теодор Стърджън]] определя книгата като "най-голямото постижение на научната фантастика", а [[Филип К. Дик]] я нарича "боклук" в едно интервю. Основни теми на романа са контракултурата, творецът, [[сексуалност]], [[пол]], [[раса]], природата на реалността, лудостта, писането. Dhalgren е бил обект на множество интерпретации и опити да бъде поставен в рамките на един или друг жанр. В резултат на това днес е определян ту като [[Апокалиптична и пост-апокалиптична фантастика|постапокалиптична фантастика]], ту като магически реализъм (както излиза в Германия), ту като постмодерен роман. Dhalgren е номиниран за
Сред останалите творби на автора централни са и двата му последни научно-фантастични романа – Triton от 1976 г. (публикуван през 1996 г. с пълното си заглавие, Trouble on Triton: An Ambiguous Heterotopia), номиниран за [[Награда Небюла|Небюла]], и Stars In My Pocket Like Grains Of Sand от 1984 г. (първата половина на диптих, чиято втора част – The Splendor and Misery of Bodies, of Cities – остава ненаписана и до днес), номиниран за наградата [[Награда Артър Кларк|Артър Кларк]].
Между 1978 и 1987 г. Самюъл Дилейни създава [[фентъзи]]-цикъла Return to Neveryon, който се състои от 4 книги. Той посвещава десетилетие на проекта, считан за едно от големите му постижения. Четирите тома смесват креативен с критически и автобиографичен текст в сложна структура, в рамките на която модерното общество е разгледано през призмата на едно вървящо към цивилизацията примитивно общество. Дилейни изследва така създадения модел в два аспекта – икономически и психологически (потоците на капитала и потоците на желанието), като за анализите си използва инструментите на съвременните [[философия]] (основно [[семиотика]]), [[психоанализа]], [[математика]], [[лингвистика]], [[литературознание]] и [[урбанистика]]. Макар и предизвикателни като стил и съдържание, историите от Return to Neveryon имат сравнително голям комерсиален успех: първите два тома се продават в по няколкостотин хиляди копия всеки. Третият том, Flight From Neveryon, съдържа повестта “The Tale of Plagues and Carnivals” - първото публикувано художествено произведение, чиято основна тема е болестта [[СПИН]]. Сложният стил и радикалните идеи в последните два тома довеждат до отдръпване на почитателите на класическото фентъзи от поредицата на Дилейни. Някои книжарници в САЩ отказват да продават книгите (заедно с произведенията на други автори, като [[Танит Лий]] и [[Барбара Хамбли]]), заради разглеждането на скандални за онова време теми като [[хомосексуализъм]] и [[BDSM]]. В резултат на това последният том – Return to Neveryon – излиза под друго заглавие (The Bridge of Lost Desire), за да се избегнат асоциациите със “замърсената” поредица. Днес и четирите книги са в печат, издадени от университетското издателство “Wesleyan” с оригиналните си заглавия и пълно съдържание.
|