Кулак: Разлика между версии

След 1945 г. терминът е възприет и в [[България]], където има същият смисъл, същото политическо значение и е употребяван за насаждане отрицателно отношение към селяни, неприемащи [[Колективизация|колективизацията]] и създаването на [[ТКЗС]] в страната. Това не е само морална категория, а и политическа репресия срещу земеделските собственици с методите на държавното управление, <ref> Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г. <[http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf]> </ref>дори и след приемането им в ТКЗС. Оценката и обявяването за "''враг на народа"'' и кулак на един селянин е оставено да се извърши от местните партийни органи. Политическото преследване на кулаците и семействата им, репресиите срещу тях и лишаването им от собственост е наричано „разкулачване“. То се извършва както от местните, така и от държавните органи на властта, без никакво правно основание и без никакви причини за нарушениия съгласно законите на страната. <ref> Протокол от заседание на [[Общинско управление]] - [[Бутан (село)|с. Бутан]], [[3 септември]] [[1950]] г. с данни за обявените за кулаци жители на селото и иззети от тях земи, гори, инвентар. Ф. 521, оп. 1, а.е. 2, л. 82-84, оригинал, машинопис. ТД на Държавен архив - Враца</ref>Практически те са превръщани в пролетарии. Въпреки това съдбата на всеки от семейството на кулак е предопределяна от официално издавани характеристики, секретно съхранявани и неподлежащи на какъвто и да е контрол или правно опровергаване на фактите в тях, като лицата са описвани като ''"врагове на народа"'', които ''"не приемат мероприятията на народната власт"'', въпреки че ''"нямат противообществени прояви"''.