Мустафа Кемал Ататюрк: Разлика между версии

}}

 

През следващите две десетилетия Мустафа Кемал Ататюрк е основна фигура в политическия живот на новосъздадената Република Турция. През своя 15-годишен мандат като президент, продължил от 1923 г. до смъртта му през 1938 година, той провежда радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера, превръщайки остатъците от бившата Османска империя в [[Секуларизъм|светска]] [[национална държава]]. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, са известни като [[кемализъм]].

 

Мустафа Кемал е роден в [[Солун]] през 1881 година в турскоезично семейство.{{hrf|Mango|2002|25-29}} Тъй като по това време в Османската империя няма практика да се регистрират ражданията, не е известна точната му дата на раждане. Майка му си спомня, че е роден в един пролетен ден, а по-късно той сам решава да приеме за свой рожден ден 19 май.

 

Баща му, Али Ръза ефенди, е роден в западномакедонското [[турци|турско]] село [[Коджаджик]],<ref>{{cite web | publisher = Телеграф | year = 2009 | url = http://www.telegraf.mk/Spomen-kukja-na-Ataturk-vo-rodnoto-selo-na-negoviot-tatko.html| title = Спомен куќа на Ататурк во родното село на неговиот татко | accessdate = 19 август 2010 | lang = mk | ref = harv}}</ref> но много автори го определят като [[албанци|албанец]].{{hrf|Mango|2002|27}}<ref name="Jackh">{{cite book | last = Jackh | first = Ernest | year = 2007 | title = The Rising Crescent | publisher = Goemaere Press | location = | pages = 31 | isbn = | url = http://books.google.com.tr/books?id=Pxs-DAIVxqYC&printsec=frontcover&dq=The+Rising+Crescent&hl=tr&ei=bI7GTNu-J4i8vgPS0dzQDw&a=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCcQ6AEwAA#v=onepage&q=Turkish%20mother&f=false | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite book | last = Marcosson | first = Isaac Frederick | year = 1969 | title = Turbulent years | publisher = Ayer Publishing | location = | pages = 144 | isbn = | url = http://books.google.com.tr/books?id=399LkTqBLdAC&printsec=frontcover&dq=inauthor:%22Isaac+Frederick+Marcosson%22&hl=tr&ei=inXGTMnzJYSuvgPPvLTZDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCcQ6AEwAA#v=onepage&q=Ali%20Riza&f=false | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite book | last = Richmond | first = Yale | year = 1995 | title = From Da to Yes: understanding the East Europeans | publisher = Intercultural Press | location = | pages = 212 | isbn = | lang = en | ref = harv}}</ref> В Солун той е член на местния орган за спазване на обществения ред и обществената сигурност, същевременно е секретар на местни доброволни организации и търговец на строителна дървесина. Съществува хипотеза, според която майка му Зюбейде ханъм произхожда от [[торбеши|торбешко]] семейство<ref>{{cite web | url = http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,860057-2,00.html | publisher = Time | title = Turkey: The land a dictator turned into a democracy | date = 12 October 1953 | accessdate=19 май 2010 | lang = en}}</ref> от [[Голо бърдо (Албания)|Голо Бърдо]]. Според друга тя произлиза от турско<ref name="Jackh"/> земеделско семейство от [[Лъгадина]], в близост до Солун. Родителите му се женят през 1871 година. Мустафа и по-малката му сестра Макбюле са единствените деца в семейството, достигнали зряла възраст&nbsp;— трите деца, родени преди тях, както и последното, родено след Макбюле, умират в ранна детска възраст. Али Ръза ефенди умира през 1888 година, когато Мустафа е едва седемгодишен.

 

 

В ранните му години майката на Мустафа го изпраща в местно религиозно училище, което той посещава за кратко и без желание, а по-късно учи в училището на Шемси ефенди. Родителите му искат той да получи търговско образование, но, без да ги пита, през 1893 година Мустафа се явява на приемните изпити за основното военно училище в Солун, а през 1896 година постъпва в средното военно училище в [[Битоля]]. На 14 март 1899 година<ref name="Genelkurmay1">{{cite book | last = Genelkurmay | first = T.C. | year = 1972 | title = Türk İstiklâl Harbine Katılan Tümen ve Daha Üst Kademlerdeki Komutanların Biyografileri | publisher = Genkurmay Başkanlığı Basımevi | location = Ankara | pages = 1 | isbn = | lang = tr | ref = harv}}</ref> Мустафа Кемал постъпва във висшето военно училище в [[Цариград]], която завършва през 1902 година. На 11 януари 1905 година завършва и курс в генералщабна академия.<ref name="Genelkurmay1"/>

 

Ататюрк учи във военно училище в родния си град, а по-късно, през 1895 г. — и в [[Битолско военно училище|военното училище]] в [[Битоля]]. Служи в [[кавалерия]]та срещу италианците в [[Либия]] през 1911 г. и срещу [[България]] в [[Балканска война|Балканските войни]]. За кратко е военен [[аташе]] в България и макар и подчинен на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува хипотеза, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на отношенията между двете страни.

 

[[Файл:Mustafa Kemal Atatürk (1918).jpg|thumb|right|220px|thumb|Мустафа Кемал Ататюрк като командир на армия (1918 г.).]]

В началото на [[Първата световна война]] Мустафа Кемал успешно командва турските войски в битката за Чанаккале (виж [[Дарданелска операция]]).

След краткосрочна служба в [[Дамаск]] и Халеб Мустафа Кемал се завръща в [[Истанбул]]. Оттам заедно с наследника, принц Вахидетин ефенди, се отправя в Германия за провеждане на инспекция на фронтовата линия. При връщането си от обиколката Кемал заболява сериозно и е изпратен на лечение във Виена и Баден-Баден.

 

 

След подписването на Мудроското примирие (капитулацията на Османската империя) (30 октомври 1918 г.) той е назначен на поста командващ на групата войски за бързо реагиране. След разпускането на тази армия, на 13 ноември 1918 г. се завръща в [[Истанбул]], където започва работа в Министерството на отбраната.

 

 

На 22 юни 1919 г. в Амасие той публикува писмо (''Amasya Genelgesi''), което гласи, че независимостта на страната се намира под заплаха, и също така обявява свикване на депутатите на конгрес в [[Сивас]]. Организира съпротивата срещу следвоенното разкъсване на [[Турция]] и особено срещу опитите на [[Гърция]] да завземе [[Измир|Смирна]] и нейните околности. На 8 юли 1919 г. Кемал се уволнява от османската армия, правителството на султана издава заповед за ареста му. Впоследствие е осъден задочно на смърт.

На 7 юни 1920 г. Анкарското правителство анулира всички предишни договори на Османската империя. В допълнение на това правителството отхвърля, и в крайна сметка чрез военни действия прекъсва ратификацията на подписания на 10 август 1920 г. между правителството на султана и [[Антантата]] [[Севърски мирен договор]], който те считат за неравноправен спрямо турското население на империята.

 

{{основна|Турско-арменска война}}

Решаващо значение за военните успехи на кемалистите против арменците, а впоследствие и против гърците, има значителната финансова и военна помощ, оказана от [[Болшевик|болшевишкото]] правителство на [[РСФСР]], започнала от есента на 1920 г. и продължила до 1922 г.<ref>В. Шеремет. ''Босфор.'' Москва, 1995, стр. 241.</ref>. Още през 1920 г., в отговор на писмо на Кемал до [[Ленин]] от 26 април с молба за помощ,<ref>«Международная жизнь». Москва, 1963, № 11, стр. 147—148.</ref> правителството на РСФСР изпраща на кемалистите 6 хиляди винтовки, над 5 млн. патрона, 17&nbsp;600 снаряда и 200,6 кг [[злато|златни]] слитъци.<ref>«Международная жизнь». Москва, 1963, № 11, стр. 148</ref>

 

Писмото на Кемал до Ленин от 26 април 1920 г. гласи: „Първо. Ние приемаме задължението да обединим цялата наша работа и всички наши военни операции с руските болшевики, имащи за цел борба с [[Империализъм|империалистическите]] правителства и освобождението на всички угнетени под тяхната власт...“<ref>Международная жизнь. Москва, 1963, № 11, стр. 147.</ref> През втората половина на 1920 г. Кемал планира създаването на контролирана от него турска комунистическа партия — за получаването на финансиране от [[Коминтерн]]а, но на 28 януари 1921 г. цялото ръководство на турските комунисти е ликвидирано по негова заповед.<ref>В. Шеремет. ''Босфор.'' Москва, 1995, стр. 228.</ref>

 

{{Основна|Гръцко-турска война (1919-1922)}}

Съгласно турската традиция се счита, че „Национално-освободителната война на турския народ“ започва на 15 май 1919 г. с първите изстрели, дадени в [[Измир]] по навлизащите в града [[гърци]]. Окупацията на Измир от войските на Гърция е осъществена в съответствие с член 7 на Мудроското примирие.

 

След победата при Сакария [[Великото национално събрание на Турция]] дава на Мустафа Кемал титлата „[[гази]]“ и званието [[маршал]].

На 18 август 1922 г. Кемал започва решаващо настъпление, на 26 август позициите на гърците са пробити и гръцката армия фактически губи боеспособността си. На 30 август е превзет [[Афионкарахисар]], на 5 септември — [[Бурса]]. Остатъците от гръцката армия се оттеглят в Измир, но не достигат кораби за евакуация.

 

На [[24 юли]] [[1923]] г. в Лозана е подписан договор, който слага край на войната и определя границите на съвременна Турция на запад. Лозанският мирен договор, наред с други неща, урежда и размяната на население между Турция и Гърция, което означава край на вековната история на гърците в Мала Азия. На 6 октомври същата година, кемалистите навлизат в евакуирания от [[Антантата]] [[Истанбул]].

 

На 23 април 1920 г. се състои откриването на Великото национално събрание на Турция, което тогава е извънредният орган на властта, съчетаващ законодателни, изпълнителни и съдебни функции<ref>[http://www.turkishconsulategeneral.us/abtturkey/govt/legi.shtml Turkish Grand National Assembly (TGNA)]</ref> и предшества създаването на турската република. Първият говорител на събранието е Кемал.

 

На 29 октомври 1923 г. е провъзгласена република, с Кемал в качеството и&#768; на президент. На 20 април 1924 г. е приета Втората конституция на Турската република, която действа до 1961 г.

 

Според руския тюрколог В. Киреев, военната победа над [[интервенция]]та позволява на кемалистите, които той смята за „националните, патриотични сили на младата република“, да осигурят на страната правото на допълнително преобразуване и модернизация на турското общество и държава. Колкото повече кемалистите заздравяват позициите си, толкова повече настояват за необходимостта от [[европеизация]] и [[секуларизация]].<ref>Киреев Н. Г. История Турции XX в. — М.: ИВ РАН: Крафт+, 2007. с. 157.</ref> Първото условие за модернизация е да се създаде светска държава. На 29 февруари 1924 г. се състои последната традиционна церемония по петъчното посещение на халифа в джамия в [[Истанбул]]. На следващия ден, откривайки следващото заседание на Великото народно събрание, Мустафа Кемал произнася обвинителна реч за вековното използване на ислямската религия като политически инструмент, и иска връщането и&#768; към „истинската и&#768; цел“, за да се спасят бързо и решително „най-свещените религиозни ценности“ от „различни тъмни цели и въжделения.“. На 3 март, по време на заседание на събранието, под председателството на Мустафа Кемал са приети закони за премахването на [[шериат]]ското правосъдие в Турция, прехвърлянето на [[вакъф]]ната собственост на разположение на създаденото Главно управление на вакъфите.<ref>Bulut F. Tarikat sermayesinin yükselişi. Ankara, 1995, c. 364</ref>

 

Управлява до смъртта си през 1938 година.

 

 

 

{{Портал Македония}}

{{СОРТКАТ:Ататюрк, Мустафа Кемал}}

[[Категория:Президенти на Турция]]