Антонен Арто: Разлика между версии

През 20-те Арто отива в Париж, занимава се с актьорство и поезия (първия сборник стихове "Небесна игра на табла", "Кореспонденция с Жак Ривер"), малко по-късно се включва в групата на сюрреалистите. В края на 1926 г. заедно с Роже Витрак и Робер Арон основават театър "Алфред Жари". Имат четири спектакъла от осемте си постановки. През трисейтте години на ХХ век Арто извежда теории за сюрреалистичния "Театър на жестокостта". Базирайки се на фантазията и ритуала, този вид театър разбива възприятията на зрителите, атакувайки техните дълбоко вкоренени страхове, опасения, страстни желания, които обикновено са потиснати. Фурстрира хората с гледката на техните собствени инстинкти без защитата на цивилизацията. Последователно шокира публиката и предизвиква обратна реакция, екстремните човешки природи (обикновено лудост и перверзии) са живописно представени на сцената. Това донякъде е антилитературен бунт, "Театърът на жестокостта" обикновено минимализира текста, набляга на писъци, нечленоразделни крясъци, плачове и символични жестове. Арто се опитва да докаже, че театърът трябва да подчини литературния текст на мимиката, музиката, жеста. Тези идеи са реализирани в продукцията "Ченчи" (1935 г., автор, режисьор и актьор е Арто), но наистина са изложени в теоретичната му творба "Театърът и неговият двойник". Едва след Втората световна война, обаче те придобиват по-осезаема форма, най-напред с адаптацията на "[[Процесът]]" по [[Франц Кафка]] (1947 г.). През 60-те движението става популярно и повлиява на успеха на продукцията на [[Питър Брук]] и Петер Вайс "[[Марат]] – [[Сад]]" за Кралския Шекспиров театър".