Облигация: Разлика между версии

 

=== Специална правна уредба ===

Специалната правна уредба се съдържа в редица нормативни актове, като безспорно най-значително място сред тях заема Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Той служи за правна основа за издаването на редица подзаконови актове като правилници и наредби както на Министерски съвет така и на други държавни органи като [[Комисия за финансов надзор|Комисията за финансов надзор]]. ЗППЦК третира проблемите не само около емитирането на облигациите, но и тяхното предлагане на [[финансов пазар|финансовите пазари]], правилата за търгуването им, поведението на стопанските субекти, реда за следене спазването на правилата за [[покупко-продажба]], санкциите за тяхното неспазване и други.

 

== Същност и значение ==

Както българското така и западноевропейското законодателство не познава [[легална дефиниция|легално определение]] на облигацията. Именно поради липсата на легална дефиниция правната наука разглежда облигацията в нейните два аспекта — като ценна книга и като паричен [[заем]] предоставен на [[акционерно дружество]] или [[командитно дружество с акции]].

 

=== Облигацията като ценна книга ===

Както вече бе упоменато по-горе, Търговският закон (ТЗ) не дава дефиниция за облигация, поради което тя се определя от правната наука като документ със законово установена форма, който материализира волеизявление и произтичащи от него права по такъв начин, че упражняването им става с предявяването на документа, а прехвърлянето на правата изисква предаване на документа.

 

 

=== Облигацията като договор за заем ===

Основното икономическо значение на облигацията обуславящо нейното съществуване е, че тя е способ за набавяне на [[пари|парични средства]] за АД или КДА. Именно поради това тя може да се разглежда като особен договор за [[заем]]. Облигацията инкорпорира в себе си правото на заемодателя (облигационера) срещу заемателя (емитента). Условията на договора за заем се съдържат в решението на общото събрание за емитиране на облигации. По своята същност облигацията не замества самия договор за заем, а по-скоро е външна проява на неговото съществуване. В нея се съдържат основните елементи на договора заем като падеж, лихва, размер и др. Евентуалното неплащане или неговото забавяне по същество означава неизпълнение на задълженията по договора за заем, поети с емитирането на облигациите, а именно плащането на определените суми в определените срокове означава неизпълнение на поетите от емитента задължения и дължимите суми следва да се търсят по принудителен ред.

 

 

== Стойности на облигацията ==

=== Номинална стойност ===

''Номинална'' е стойността отбелязана върху самата облигация и отразява част от облигационния заем и всички емитирани облигации дават неговия размер. Номиналната стойност на облигацията е винаги [[константа]] т.е не подлежи на промяна при никакви обстоятелства. Възможно е тя да е по-малка от емисионната стойност, като по този начин се формира „ажио“. [[Ажио]]то попълва фонд „Резервен“ на дружеството-емитент. За разлика от акциите, няма пречка облигациите от една и съща емисия да са с различна номинална стойност, като тя трябва да е определен в [[цели числа]]: 1, 5 10 или 100 лева.

 

=== Емисионна стойност ===

''Емисионна'' е стойността, по която облигацията се поема при първичното предлагане. За разлика от акциите няма нормативна пречка емисионната стойност да е по-малка от номиналната, като по този начин се формира т. нар. „[[дизажио]]“ или още наричано емисионна премия. Някои облигации не формират лихва и печалбата на собствениците им се образува именно от емисионната премия. В по-голяма част от случаите има комбинация между лихва и емисионна премия, което прави облигацията изключително атрактивна. Единственото ограничение в тази насока е по отношение на конвертируемите облигации. Те могат във всеки един момент да се конвертират в акции, поради което е недопустимо емисионната им стойност да спада под номиналната. Това изискване е въведено, за да се гарантира покриването на целия записан [[капитал]].

 

 

== Видове облигации ==

Могат да се посочат различни видове в зависимост от използваните класификационни критерии:

* в зависимост от начина на обективиране облигациите се делят ''налични'' и ''безналични'';

 

=== Налични и безналични облигации ===

Възможността за емитиране на налични и безналични облигации е изрично посочена в ТЗ, чл. 204, ал. 5. Има спорове относно дали безналичните ценни книжа и в частност безналичните облигации са въобще ценни книжа. Поради липсата на материален носител, те съществуват в паметта на компютърните системи като комбинации от нули и единици, т.е тук липсва онзи елемент на материалност, който определя една вещ като такава. Поради това редица юристи защитават тезата, че безналичните ценни книжа са не толкова „книжа“, а по-скоро [[ценно право|ценни права]]. Под натиска на техническия прогрес и стремежа за увеличаване на ефективността и достъпността на капиталовите пазари все повече ценни книги се дематериализират.

 

 

=== Поименни облигации и облигации на приносител ===

Облигацията е поименна, когато името на първоначалния титуляр е изписано на нея. Въпреки че се нарича „поименна“, този вид облигация е на заповед, поради способа за прехвърляне, а именно [[джиро]]. За да се упражнят правата по нея, тя трябва да се предяви, а качеството „облигационер“ се придобива след вписване в книгата на поименните облигационери.

 

 

=== Обикновени и привилегировани облигации ===

Обикновената облигация материализира две права: право да се получи на падежа сума, равна на номиналната, и лихва, ако такава е предвидена. Няма легална дефиниция за привилегированата облигация. Накратко това е облигация, която дава допълнителни права на своя титуляр извън горепосочените две.

 

 

=== Свободно прехвърлими и винкулирани облигации ===

Масова практика е емитирането именно на ''свободно прехвърлими облигации'', тъй като това улеснява значително техния оборот. Под „свободно прехвърлими“ следва да се разбира, че няма никакво ограничение по отношение на прехвърлянето им.

 

* Правилник на Централен депозитар АД: http://www.csd-bg.bg/index.php?menu=pravilnik