Рентгеново лъчение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+к.
Редакция без резюме
Ред 9:
Рентгеновите лъчи се получават при удара на [[електрон]]и (например от електронен лъч) с атомите на [[вещество]]то-мишена в специална [[вакуумна лампа]], наречена рентгенова тръба. Максималната енергия на [[фотон]]ите на рентгеновите лъчи е ограничена от енергията на бомбардиращите електрони, която от своя страна зависи от приложеното напрежение, така че една вакуумна лампа с приложено напрежение 80 kV създава рентгенови лъчи с енергия максимум 80 keV. Съществуват два различни процеса на генериране на рентгенови лъчи при удар на електроните в мишената:
#''Спирачно лъчение (Bremsstrahlung)'': То е резултат от разсейването на електронните от силното електрично поле в близост до ядрата с висок атомен номер. Тези рентгенови лъчи са с непрекъснат спектър.
#''Рентгенова флуоресценция'': Ако електронът притежава достатъчно енергия, той избива електрон от вътрешната електронна обвивка на атом на метала, така че електрон от по-горните му обвивки запълва образувалата се ваканция и при прехода излъчва фотон. Този процес се нарича емисия и полученият [[емисионен спектър]] е дискретен (съдържа няколко [[спектрална линия|спектрални линии]]). Неговите спектрални линии зависят от материала на мишената (анода) и затова това излъчване се нарича характеристично рентгеново излъчване. Най-често електронните преходи са към най-вътрешната обвивка K (наричани К-линии) или следващата L (наричани L линии) и т.н.
 
Така общият вид на рентгеново излъчване, получено в резултат на електронна бомбардировка на метален анод изглежда по следния начин: непрекъснат спирачен спектър, чийто интензитет намалява до нула при напрежението на източника плюс няколко пика от характеристични линии.