Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България: Разлика между версии

'''Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България''' от 24 август (6 септември по [[нов стил|6 септември]]) 1915 година е споразумение между генералните щабове на трите държави за общо нападение над [[Сърбия]] по време на [[Първата световна война]]. Подписано е в германската щаб-квартира в [[Пшчински замък|замъка „Плес“]] от генералите [[Ерих фон Фалкенхайн]] (от германска страна) и [[Франц Конрад фон Хьотцендорф]] (от австро-унгарска) и подполковник [[Петър Ганчев]] (от българска) като придатък към [[Българо-германски договор (1915)|българо-германския договор]] и [[Тайна българо-германска спогодба|тайната българо-германска спогодба]] от същия ден.<ref name="markov/georgiev">{{cite book | last = Марков, | first = Георги. | coauthors = | year = 1995 | title = Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914-1916. | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, | location = София 1995| url = | pages = | isbn = | accessdate = }}, стр. 174-175{{Br}}Георгиев, Величко; Трифонов, Стайко. История на българите в документи 1878-1944. София, Издателство „Просвета“, 1996, ISBN 954-01-0756-3. Том II, стр. 385-386</ref>

Съгласно конвенцията настъплението в Сърбия трябва да започне в срок от тридесет дни с най-малко шест дивизии от [[Германия]] и още толкова от [[Австро-Унгария]]. Българската армия е задължена да се включи пет дни по-късно с четири дивизии в [[Тимошко]] и [[Поморавие (регион)|Поморавието]] и с една дивизия във [[Вардарска Македония]]. Целта е определена най-общо като отваряне на сухопътна връзка между България и Унгария. Създадено е общо командване начело с фелдмаршал [[Аугуст фон Макензен]] с австро-унгарски и български съветници. Българското правителство получава обещание за финансова помощ (200 милиона [[франка]]), а българската армия – за военни материали, съобразени с военните нужди на Германия. За отбрана срещу [[Съглашение|съглашенски]] десант германското командване обещава да изпрати свои войски в пристанищата [[Варна]] и [[Бургас]] и турски в [[Дедеагач]]. Конвенцията регламентира и отношенията с [[Гърция]] и [[Румъния]], които на този етап все още не са взели решение за влизане във войната. България трябва да запази неутралитет спрямо двете държави освен ако някоя от тях се обяви за [[Антанта]]та, започне мобилизация на войските си или нахлуе в сръбска територия.<ref name="markov/georgiev"/>