|
Теодорих се смята за ''Дитрих фон Берн'' от „[[Песен за Нибелунгите]]“ (''Nibelungensage''). Той е една от най-важните личности от времето на [[Великото преселение на народите]], за кратко е крал на [[вестготи]]те след победата му над [[Одоакър]] от [[Италия]].
Теодорих се счита за един от най-големите владели в световната история. Неговото двустранно възпитание, германски произход и [[Византия|византийско]] възпитание, се проявява в опита му за мирнамиро коексистенциясъвместно съществуване между римляни и готи.
От осемгодишна възраст, Теодорих прекарва почти десет години (от ок. [[462]] до [[469]]) като заложник в двора на източноримския император [[Лъв I]], където получава познания в римската практика на управление и начин на живот.
През [[473]] г. Теодорих и баща му [[Тиудимир]] напускат Панония и създават свое царство в [[Македония]], където Тиудимир през [[474]] г. умира. Теодорих Велики го наследява на трона.
През [[476]] г. император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] му предоставя областта Систово (''Sistowo'', [[Новае]], [[Свищов]]) и му дава титлата ''императорски [[magister militum]] praesentalis''. През [[478]] г. Теодорих се съюзява и заедно с [[Теодорих Страбон]] (''Theoderich Strabo'') предприема поход срещу [[Далмация]], [[Македония]] и [[Тракия]]. Страбон обаче отива отново при византийците, a Теодорих, стигнал до околността на [[Константинопол]], е разбит от византийските войски. Оттегля се в [[Епир]], унищожавайки Тракия и Македония. При отдръпването брат му Теудимунд е убит. След смъртта на Страбон [[481]] г. се сключва мирен [[договор]] между Зенон и Теодорих. Теодорих получава по-голяма заселническа територия в [[Долна Мизия]] и [[Крайбрежна Дакия]] (''Moesia II'' и ''Dacia Ripensis'') и e обявен през [[484]] г. за [[консул]] заедно с [[Деций Марий Венанций Василий]].
При въстанието на [[Ил]] ([[484]] г.) води заедно с [[Йоан Скита]] (''Johannes dem Skythen'') войските на Зенон в [[Исаврия]] (''Isaurien''), в [[Мала Азия]].
През [[485]] г. Теодорих разбива по нареждане на византийския император навлезлите на Долен [[Дунав]] [[българи]].
След ново влошаване на отношенията му ссъс Зенон, Теодорих предприема отново поход срещу [[Византия]]. През лятото на [[487]] г. стига наблизоблизо до столицата, но се отдръпва обратно в [[Нове]] (Novae, до [[Свищов]]), след като Зенон му възлага експедиция против [[Италия]]. Император [[Зенон]] изпраща Теодорих [[488]] г. с войска срещу [[скири]]те (източногерманско племе) на [[Одоакър]] в [[Италия]].
През [[есен]]та на [[488]] г. Теодорих тръгва от Нове със стохилядна войска и техните фамилии за Италия. През пролетта на [[489]] г. пристига в [[Аквилея]], през [[август]] побеждава Одоакър при [[Гориция]]. Той преследва бягащите войски на Одоакър до [[Верона]] и завладява [[Милано]] и други италиански градове. Към [[491]] г. контролира по-голямата част от страната. На [[10 юли]] същата година разбива войските на Одоакър. След двугодишна обсада на [[Равена]], не успявайки да я превземе и след "[[гарванова битка|гарвановата битка]]" през [[493]] г., на [[25 февруари]] сключва мирен договор с [[Одоакър]], който е [[крал на Италия]] (''„rex italiae“''), мирен договор (по съвет на [[епископ]] Йоханес от Равена), според който двамата съвместно владеят столицата Равена и заедно управляват Италия. На [[5 март]] 493 г. влиза в Равена, но след 10 дена по време на мирен банкет в ''Palast Lauretum'' на [[15 март]] 493 Теодорих лично убива Одоакър и става единствен господар на Италия.
През 493 г. Теодорих се жени за [[Аудофледа]], дъщеря на [[Хилдерих I]].
Пример за правната практика на Теодорих е така нареченият ''Edictum Theoderici'' ([[512]] г.)
В църковните дела [[Арианство|арианинът]] Теодорих толерира [[католици]]те. След смъртта на папа [[Йоан I]] (18 май 526), с когото се скарал, Теодорих поставя с помощта на [[канцлер]]а си [[Касиодор]] приятел на готите [[папа]] [[Феликс IV]].
Теодорих умира на [[30 август]] [[526]] г. в Равена и е погребан в построения от него [[мавзолей]].
| 