Карловска котловина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Карловската котловина''' (''Карловско поле'', ''Стремска котловина'') е [[котловина]] в Средногорско-Подбалканската област, шестата по ред от запад на изток [[задбалкански котловини|задбалканска котловина]].
Карловската котловина е разположена между планините [[Златишко-Тетевенска планина|Златишко-Тетевенска]], [[Троянска планина|Троянска]] и [[Равнец (планина)|Равнец]] (дялове от [[Стара планина]]) на север и [[Същинска Средна гора]] на юг и [[Сърнена Средна гора]] на югоизток. На запад високият планинския рид [[Козница (рид)|Козница]] (1092 м) я отделя от [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]], а на изток по-ниският планински праг [[Стражата (планински рид)|Стражата]] (Кръстец, 610 м) — от [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]].
Котловинното равнище — Карловското поле е с площ от 280 км<sup>2</sup>. Дължината ѝ от запад на изток е 37 км, а ширината ѝ варира от 2 км на запад до 15 км на изток. Средната ѝ надморска височина е около 400 м и е наклонена на юг. В югоизточната ѝ част се издигат две малки вътрешнокотловинни възвишения изградени от гранит Конят (392 м) и Момини гърди (491 м).
Морфографски котловината е обусловена от голяма и дълбока грабенова структура с простиране от запад на изток. От север и юг е ограничена от Подбалканския и Карловския разседи. Запълнена е с плиоценски и кватернерни седименти. В старопланинското подножие кватернерните седименти образуват обширен пролувиален шлейф с мощност от 40 до 100 м. Старопланинските склонове са стръмни, изградени от гранити и палеозойски кристалинни скали, на много места обезлесени и еродирани. Средногорските склонове са полегати, изградени от гранити и обрасли с габърово-горунови гори.
Котловината се отводнява от река [[Стряма]] и притоците и [[Бяла река (приток на Стряма)|Бяла река]], [[Стара река (приток на Стряма)|Стара река]], Дермендере и др. Климатът е умерено-континентален с около 680 мм средногодишен валеж. Средната януарска температура е 0,5°С, средната юлска 22,6°С, а средногодишната 11,9°С. Почвите са преобладаващо делувиално-пролувиални канелени и ливадно-канелени. При град [[Баня (град)|Баня]] има минерални извори.
Стопански котловината е много добре усвоена като се отглеждат основно маслодайна роза, фъстъци, мента, орехи, бадеми, технически култури и др.
В котловината са разположени 4 града — [[Карлово]], [[Сопот]], [[Клисура (град)|Клисура]] и [[Баня (град)|Баня]] и 23 села: [[Анево]], [[Бегунци]], [[Богдан (Област Пловдив)|Богдан]], [[Васил Левски (Област Пловдив)|Васил Левски]], [[Ведраре]], [[Войнягово]], [[Горни Домлян]], [[Домлян]], [[Дъбене]], [[Иганово]], [[Каравелово (Област Пловдив)|Каравелово]], [[Климент (Област Пловдив)|Климент]], [[Куртово]], [[Кърнаре]], [[Марино поле (Област Пловдив)|Марино поле]], [[Московец]], [[Певците]], [[Пролом (село)|Пролом]], [[Розино (Област Пловдив)|Розино]], [[Слатина (Област Пловдив)|Слатина]], [[Соколица]], [[Столетово (Област Пловдив)|Столетово]] и [[Христо Даново]]
През котловината преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:
* От запад на изток, между градовете [[Клисура (град)|Клисура]] и [[Калофер]], на протежение от 47 км — участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" — [[София]] — [[Карлово]] — [[Бургас]].
* От север на юг, на протежение от 3 км — участък от второкласен път № 35 [[Плевен]] — [[Ловеч]] — [[Троян]] — [[Кърнаре]].
* От север на юг, от [[Карлово]] до село [[Михилци]], на протежение от 11,4 км — участък от второкласен път № 64 [[Карлово]] — [[Пловдив]].
* От югозапад на североизток, от град [[Баня (град)|Баня]] до село [[Васил Левски (Област Пловдив)|Васил Левски]], на протежение от 8,5 км — целият участък на третокласен път № 641 [[Баня (град)|Баня]] — [[Васил Левски (Област Пловдив)|Васил Левски]].
От запад на изток, между гарите Стряма и Ботев преминава и участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] — [[Карлово]] — [[Бургас]], а от [[Карлово]] до град [[Баня (град)|Баня]] — участък от трасето на жп линията [[Карлово]] — [[Пловдив]].
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-35-37|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-037.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-38|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-038.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-50|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-050.jpg|scale=1:100000}}
== Източници ==
<references/>
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 244. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
[[Категория:Задбалкански котловини]]
[[Категория:
[[Категория:Област Пловдив]]
| |||