Ото фон Бисмарк: Разлика между версии

[[Файл:Bismarck1836Otto von Bismarck, Jugendbildnis im Alter von 22 Jahren.jpg|мини|Ото фон Бисмарк през 1836 година]]

През март 1887 г. Бисмарк успява да сформира устойчиво консервативно мнозинство в Райхстага, което получава прозвището „Картела“.<ref>''„Aber das kann man nicht von mir verlangen, dass ich, nachdem ich vierzig Jahre lang Politik getrieben, plötzlich mich gar nicht mehr damit abgeben soll.“'' Zit. nach Ullrich: ''Bismarck''. стр. 122.</ref> На вълната на шовинистичната истерия и заплахата от война с Франция, избирателите решават да се сплотят около канцлера. Това му дава възможност да прокара през Райхстага закон за седемгодишен срок на военната служба.

На [[15 юни]] [[1888]] г. тронът на империята е зает от младия [[Вилхелм II]]. „През 1890 г. неразумният млад император уволнява Бисмарк, отказвайки да управлява под сянката на една толкова изпъкваща фигура.“ <ref>({{cite book |title= Дипломацията |last= Кисинджър |first= Хенри |authorlink= |coauthors= |year= 1997 |publisher= Труд|location= |isbn= ISBN 954-528-069-7|pages= 146|url= |accessdate=}})</ref> 75-годишният Бисмарк получава почетната титла [[херцог]] и званието [[генерал-полковник]] от кавалерията. Въпреки това той не се оттегля напълно от политиката. Избран е за депутат от Райхстага, цяла Германия отпразнува 80-годишнината му, а също така взима участие в коронацията на руския цар Николай II.<ref name=autogenerated1>Ullrich: ''Bismarck''. стр. 122—128.</ref>.

През 1898 г. здравето на бившия канцлер рязко се влошава и на [[30 юли]] Бисмарк умира в имението си във Фридрихсру край [[Аумюле]] на 84-годишна възраст.<ref name=autogenerated1 />. На надгробния му паметник във Фридрихсруе е издълбан надпис, съчинен от него самия: „Княз Ото фон Бисмарк, верен немски слуга на император Вилхелм I".