Разлика между версии на „Кръстовден“

редакция без резюме
'''Кръстовден''' е един от '''[[Дванадесет велики празника|Дванадесетте велики празника]]'''. Това е денят, в който [[християни]]те празнуват '''Въздвижение на Светия кръст Господен'''.
 
Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от [[Велик пост|Великия пост]], наречена Кръстопоклонна, на [[Разпети петък|Велики петък]], на [[1 август]] и на [[14 септември]].
 
== История ==
[[Файл:Horb Stiftskirche Chor Figur Helena.jpg|right|мини|Света Елена с животворящия кръст|250px]]
Според църковното предание [[Света Елена]] - майката на император [[Константин Велики]], се счита за ревностна християнка. През [[326]] година тя се отправя към светите места в [[Палестина]], за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
 
Частица от този [[Животворен кръст|животворящ кръст]] Елена изпраща на сина си в [[Константинопол]], а самият кръст е положен в главната [[Йерусалим]]ска църква. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на [[14 септември]] 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят [[Светия кръст]], [[епископ]]ът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
 
== Богослужение ==
 
== Вярвания ==
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се. Времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените "кръстосват", (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – да не се "пресекат" китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.
 
== Обичаи ==
По традиция на Кръстовден се спазва строг [[Пост (въздържание)|пост]], "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази "житна жертва" умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.
 
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Ставри.
Анонимен потребител