Уикипедия

Иван Гарванов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{БиографияДържавник инфо
| име = Иван Гарванов
| наставка = =▼
| портрет = IvanGarvanoffBGrevolutionary (color).jpg
| px = 240
|длъжност = [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Председател на ЦК на ВМРО]]
| описание = български революционер
|мандат_нач = [[1901]]
▲| наставка =
|мандат_край = [[1903]]
| роден-дата = [[23 декември]], [[1869]] г.
|назначен от =
| роден-място = [[Стара Загора]], [[Османска империя]]▼
|заместник-министър =
| починал-дата = [[28 ноември]] [[1907]] г.
|год_мандат_заместник-министър =
| починал-години = 37
|канцлер =
| починал-място = [[София]], [[България]]
|год_мандат_канцлер =
|заместник =
|год_мандат_заместник =
|заместник1 =
|год_мандат_заместник1 =
|президент =
|год_мандат_президент =
|вицепрезидент =
|год_мандат_вицепрезидент =
|пост-вид =
|пост =
|год_мандат_пост =
|пост-вид1 =
|пост1 =
|год_мандат_пост1 =
|министър-председател =
|год_мандат_министър-председател =
|вице_министър-председател =
|год_мандат_вице_министър-председател =
|монарх =
|губернатор =
|генерал-губернатор =
|предшестван от =
|наследен от =
|роден_дата = [[23 декември]] [[1869]]
▲|роден_място роден-място = [[Стара Загора]], [[Османска империя]]
|починал_дата = {{дсг|1907|11|28|1869|12|23}}
|починал_място = [[София]], [[България]]
|погребан =
|националност =
|гражданство =
|религия =
|родства =
|съпруг =
|деца =
|партия =
|седалище =
|alma mater =
|професия =
|подпис =
|уебсайт =
|години на служба =
|преданост =
|род войски =
|звание =
|войсково поделение =
|командвания =
|войни =
|отличия =
|бележки =
|портал = Македония
}}
 
'''Иван Георгиев Гарванов''' с псевдоним '''Аврам''', '''Атила''', '''Павел''', '''Саул'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934 г., Звезди, 1999 г., стр. 6, 12, 75, 85</ref> и '''Давид'''<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006 г., стр. 124.</ref><ref name="Герджиков 398">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984 г., стр. 398.</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], председател на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет]] на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995 г.</ref>
 
==Биография==
===Ранен живот, пройзход и образование===
===Ранни години===
Иван Гарванов е роден в [[Стара Загора]] вна [[23 декември]] [[1869]] година, тогава в [[Османската империя]]. Баща му е убит в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 година в боевете при Стара Загора. Иван Гарванов учи в родния си град, впрез 1888 година завършва гимназия в [[Пловдив]] и след това е състудент на [[Даме Груев]] във [[Софийски университет|Висшето училище]] в [[София]]. ВПрез 1892 година завършва Физико-математическия отдел и специализира физика във Виена.
 
===Професионална и политическа кариера===
[[Файл:Uchiteli Solun.jpg|ляво|мини|дясно|250пляво|Учители в Солунската гимназия. Иван Гарванов е вторият на първия ред.]]
Става учител по физика в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]] през 1894 г. и продължава да преподава там до заточението си през 1903 година. По това време Гарванов застъпва еволюционната идея за освобождаването на [[Македония (област)|Македония]]. В Солун Гарванов е сред основателите [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]], организация на по-консервативно настроени българи, която се противопоставя на ВМОРО, тъй като смята, че тя действа прибързано и води населението към неуспешно въстание и погром. ВПрез 1898 година участва в списването на хектографирания вестник на Братството „[[Борба (1898)|Борба]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 -1944 1944г. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962 г., стр. 155.]</ref> През 1897 г. [[Христо Ганов]] е убит от сърбоман в солунско кафене, а присъстващият Иван Гарванов се притича на помощ на другаря си, но е тежко ранен. След тази случка възгледите му започват да еволюират и той осъзнава необходимостта от въоръжена борба. Дейността на Братството среща противодействие от страна на ВМОРО и донякъде от Върховния комитет в София. Започват вътрешни междуособици и опити за взаимни покушения с ранени, макар че никой не е убит.
[[Файл:Ivan Garvanov Efrem Chuchkov Milan Matov (color).jpg|дясно|мини|250п|Иван Гарванов, [[Ефрем Чучков]] и [[Милан Матов]]. Солун, 1906 година.]]
След като [[Борис Сарафов]] става председател на Върховния комитет през 1899 г. той предлага на Братството преговори за помирение. Това кара Гарванов да замине през 1900 г. за разговори в [[София]]. Сарафов, който открито симпатизира на Вътрешната организация, го съветва да се помирят с ВМОРО. Гарванов получава такъв съвет и от министър-председателя [[Рачо Петров]]. Остава недоволен и отива в Цариград на среща с [[Екзарх Йосиф]]. Екзархът също не одобрява революционните действия на ВМОРО, но отказва да се бори срещу тях, като се мотивира, че на нейна страна са както князът, така и правителството. След тези разговори Ив. Гарванов се връща в Солун и запознава Братството с положението. След обсъждане надделяват гласовете за помирение и разбирателство. Така в началото на 1900 година следва вливането на Братството във ВМОРО и Гарванов става член на Солунския революционен комитет.
 
Line 27 ⟶ 79:
{{цитат|Съгласно споразумението, ЦК трябвало да приеме по свой избор едного от другата страна в ЦК и другиго в местния. И по правда и по разум, членството в ЦК се падаше на Гарванов, защото беше не само формалният председател, но и душата на „Революционното братство". Но не му го дадоха. Избраха [[Йосиф Кондов]], почетен местен търговец, но без всякакви качества на вожд, а Гарванов - призвания да бъде вожд -направиха член на местния комитет. Гарванов мълчаливо преглътна огорчението си и заработва, макар и не в общото ръководство на организацията, с рицарска прямота и твърдост... Няколко месеца по-късно събитията сами извикаха Гаванова на поста, който му бе отказан...<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. І, София 1933, стр. 127.</ref>}}
 
====Във ВМОРО====
[[ФайлFile:IvanKilled Garvanov Mladand Sarafov.JPGjpg|дясно|мини|250пthumb|Телата на убитите членове на ЗП Иван Гарванов и [[Борис Сарафов]] сред техни другари.]]
В резултат на [[Солунска афера|Солунската афера]] и последвалите разкрития и арести на ръководни дейци на организацията Гарванов е избран за председател на Централния комитет през януари 1901 г. Междувременно през март 1901 г. в София е арестуван председателят на ВМОК [[Борис Сарафов]], който е обвинен в участие в убийството на румънския журналист [[Стефан Михайляну]]. Така правителството лансира ген. [[Иван Цончев]] и той успява да овладее Върховния комитет. Тази промяна създава напрежение между ВМОРО и ВМОК. Междувременно след инцидент с оръжие, при който е убит [[Яким Игнатиев]] Гарванов е арестуван за два месеца. След освобождаването си той се опитва да тушира назряващия конфликт с ВМОК и заминава за [[София]] на преговори, но не постига особен успех. ВМОК започва активно да изпраща чети в Македония и извършва усилена подготовка за въстание, което е посрещнато зле от ВМОРО. През септември 1902 година избухва неуспешното [[Горноджумайско въстание]]. След неговия разгром последват репресии на турците срещу ВМОРО.
 
При тези обстоятелства Гарванов председателства [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] в началото на 1903 година, който взема решение за вдигане на [[Илинденско-Преображенско въстание|въстание]]. Решението за вдигане на въстание било окончателно, но Гарванов искал да го обсъди и с останалите първи хора на организацията. Затова към средата на януари той и [[Велко Думев]] пристигнали в София за преговори. В края на краищата Задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. По това време Гарванов научва за подготовката на терористични актове, кото могат да провалят въстанието. След преговори със заговорниците той не успява да предотврати [[Солунски атентати|Солунските атентати]] и при последвалите арести в навечерието на [[Илинденското въстание]] Гарванов е заточен "доживот" на остров [[Родос]].
 
[[File:Killed Garvanov and Sarafov.jpg|дясно|thumb|250px|Телата на убитите членове на ЗП Иван Гарванов и [[Борис Сарафов]] сред техни другари.]]
В 1904 година е амнистиран от властите и се установява в [[София]] като учител във ІІ-ра мъжка гимназия. Същевременно е избран за временен задграничен представител на Скопски и Битолски революционни окръзи<ref>Писмо на Даме Груев до Битолския комитет, 16 март 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007 г., стр. 457-458.</ref>. Продължава дейността си във ВМОРО, като активист на десницата. През 1905 година се изостря конфликта между фракциите във ВМОРО и на [[Рилски конгрес]] е решено Даме Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да бъдат отстранени от управленито, като решението е подкрепено от [[Гьорче Петров]], [[Пере Тошев]] и [[Петър Попарсов]].<ref>Атанасов, Димитър, „Войводи с пагони“, Македония прес, 2003 г., София, стр. 153</ref> След като през 1906 г. загива [[Даме Груев]], наричан “геният на компромиса” между двете крила, разногласията им провалят предвидения помирителен конгрес на организацията в София и довеждат до окончателен разкол. Независимо от това Иван Гарванов е избран в Задграничното представителство на ВМОРО в София на [[Съвещателно събрание на ВМОРО|Съвещателно събрание]] на десницата на 7 декември същата година. Две от десните враждуващи до този момент течения – умереното (наричани "гарванисти") и идейно-либералната фракция, ръководена от [[Борис Сарафов]], се помиряват. Фракцията на [[Христо Матов]] също ги подкрепя. Така десните успяват да запазят официалното си положение и влиянието си за още една година.<ref>История на България - електронно издание, ИК Труд (17 декември 1906 г.)</ref>
<div class="NavFrame collapsed" style="float:right;width:425px;clear:right;">
<div class="NavHead">Смъртната присъда от Серския окръжен комитет</div>
Line 72 ⟶ 124:
А. Буйнов
 
/Печат/<ref>Иван Гарванов. Венча се за Македония. София, 1995 г. сстр. 41-42.</ref>}}
</div>
</div>
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|ляво|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гарванов (трети в третата колона).]]
Впоследствие Временното задгранично представителство, съставено от Гарванов, Матов и Сарафов, организира през 1907 г. активна дейност по редовното изпращане на чети в Македония с финансовата подкрепата на двореца. Това предизвиква острата реакция на левичарите. В публикуваното през ноември 1907 година писмо от [[серчани]], сред обвиненията срещу Гарванов и Сарафов е и това, че те „''съвместно с българското правителство инспирират безразборното нахлуване на масови чети във вътрешността''“. Издадена е и смъртна присъда, която е подписана от [[Яне Сандански]], [[Чудомир Кантарджиев]], [[Георги Скрижовски]] и [[Александър Буйнов]]. На 28 ноември 1907 година по заповед на [[Яне Сандански]], [[Тодор Паница]] застрелва двама от задграничните представители: Иван Гарванов и [[Борис Сарафов]]. Преди това по същия начин е застрелян [[Михаил Даев]] и така се слага началото на братоубийствата в македоно-одринското освободително движение.<ref>[http://krumblagov.com/fifty/25.php „50-те най-големи атентата в българската история“]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001 г., стр. 29.</ref>
 
==Използвана литература==
====Бележки====
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://macedonia-history.blogspot.com/2010/03/blog-post_05.html Б. Николов, М. Цветков, В. Станчев-Иван Гарванов (1869-1907). Венча се за Македония. Стара Загора, 1995, 32 с.]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Гарванов“.