Македонска радио-телевизия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 8 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2039906.
Ред 8:
В началото на април германски войски превземат Скопие. По нареждане на Радиоотдела на Германската легация в [[София]], немски екип, ръководен от д-р Лане, възстановява радиостанцията и започва предавания на [[немски език]]. Няколко дни по-късно там е командирован български екип, който излъчва първото си предаване на [[20 април]] [[1941]] г., навръх [[Великден]]. Предаването започва така:
 
'''''„Внимание{{цитат|Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскресе! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от от свободна Македония! В днешния ден, когато всички се радваме на свободата и празнуваме великото божие Възкресение, дълг ни е да почетем и Онзи, комуто дължим обединението на българското племе. Съдбата е пожелала да съчетае в един ден двата големи празника: Фюрерът - Богоизбраният водач на Третия германски райх г-н Хитлер днес празнува своята 52-ра годишнина, същевременно ние празнуваме и Възкресението на Христа. Думите са безсилни да изразят чувствата на българския народ към Фюрера. Хайл Хитлер! ...”'''''}}
 
Ръководители на Радио Скопие са били [[Любомир Брутов]], [[Есто Везенков]] и [[Димитър Гюзелов]]. Към екипа се присъединяват и [[българи]], живеещи в Скопие. В началото предаванията, излъчвани на средна вълна 426 м. / 704 KHz. От [[16 август]] [[1941]] г. немските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на [[Радио София]]. С известни варианти програмата продължава и в следващите години, като през [[1942]]-[[1943]] г. българското радио в Скопие има екип от около 20 души, който излъчва в ефир множество различни програми и народна музика. В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика, предавания за селското стопанство, детски радиочас, емисията „Труд и радост” и историческите предавания. Станцията работи до напускането на българската администрация през август [[1944]] г.